Постинг
11.04.2021 16:21 -
НЯКОИ НЕИЗВЕСТНИ НЕЩА ЗА Д.Ф.Н. ЙОРДАН ВАТЕВ!
Автор: rosiela
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1581 Коментари: 10 Гласове:
Последна промяна: 18.04.2021 09:15
Прочетен: 1581 Коментари: 10 Гласове:
3
Последна промяна: 18.04.2021 09:15
Той е голям!
Може би някои не могат да си представят мащабите на таланта му. Пишеше вълшебни сонети за държави, в които никога не е бил, но някой го напътстваше " отгоре". За това пък стана известен на всички континенти без Антрактида, там просто не живеят постоянно хора. Имаше получено лично писмо от предишния папа в Рим. Превеждаха го куп приятели, той позволяваше. Искаше книгите му да излизат и да се четат безвъзмездно. Паралелно с това около него витаеше и много злоба и завист и той често звънеше у нас, чувствувайки опора. Защитавахме го и беше знайно, че баща ми - адвокатът, го уважава, това парираше враговете му. Издадохме много книги заедно в съавторство, както и с други поети и той. Йордан Ватев беше подпомаган финансово и от приятели, както и от нашето семейство, ми казваше, че на учен от неговия ранг, до смъртта му през 2004г. пенсията беше 91 лв и стотинки. За него мога да кажа само добро. Виждала съм фиша.
Поради тази причина той беше решил да направи завещание какво ще стане с огромното му творчество в ръкопис, с което беше пълна скромната му гарсониера. И нея прехвърли на едно съседно свястно семейство, което го догледа, докато беше жив. Грижеха се хората, почетоха го, паметник му направиха с помощта на негови приятели в Централни гробища. Когато мина погребението жената, която го гледаше, събра приятелите му и прочете , а и раздаде две копия от завещание на цялото му творчество между мене и един художник, когото не познавах. Там разбрах, че доста от неговите приятели не са настроени добролюбиво към мен от ревност за нашето дългогодишно приятелство. Скочиха- не, та не. Художникът щял да вземе всички ръкописи, да ги издава в нета. Закара ги в някакви мазе в селската си къща и нищо не направи. Те обаче не знаеха, че преди да почине, той беше направил завещание с предоставени авторски права ново, с по- късна дата, лично на мен, както го беше написал баща ми, относно сонети, които даде у нас и които нястоя да излязат. Очевидно завещанието , касаещо да вземем наполовина всичко останало, а то беше много, не включваше последващото завещание, получено от нас. И добре че не го взех, защото държа авторските права, а можеха да ми го грабнат от ръцете. Но Копукова не е наивна и предвижда какво да очаква. Всеки, който се опита да издаде книга, хартиена, за електронни нямам против, рискува да се опари о Закона за авторските права. С голям зор получих и тетрадката в ръкопис на последните недовършени сонети за Норвегия, които той пожела да взема. Добре че жената знаеше, та нямаше как да не я дадат.
Следващата ми книга ще бъде със сонети, които ми е предоставил по списък, в съавторство с още един поет и мои стихове. Така, както правехме приживе. Подготвях дълго това приятелско издание и вече започва да се подготвя за печат. Оценявам всеки, който електронно е издал Йордан Ватев, но във всеки случай това не беше художникът. Много нещо със сигурност е изгнило в мазето, но това, което е оставено, поне нека излезе. Наричаха Ватев " графоман", присъщо на хорицата , които не са целунати от Бога. Но той беше. Аз ще завърша с думите на Ванга, които му е казвала лично, а той е ходил два пъти при нея: " Много си грозен на лице, ама си Богонадарен. Пиши, за тебе ще говори светът". Казваше си го много искрено и неподправено.
Та той можеше за няколко дни да създаде цял цикъл. Каква графомания? Божествен извор беше това. Беше перфектен графолог, разчиташе отлично характери по почерка. Свързваше се с Ванга и след смъртта й. Имаше книги за изкуството на риториката. Човек на Земята и Космоса. За мен беше дар от Бога да се познавам с него, да бъдем близки, да напише две монографии за моята поезия и още сума ти рецензии, което не направи за никой друг. От сърце. Съвсем доброволно и по негова воля.
Дължа му този жест отдавна, но все не ми достигаше време, а търсенето, подбирането, събирането, писането е трудоемко. Тази година ще станат 17 години от неговата кончина и искам да го почета с тази книга. Той заслужава да го четат по целия свят и обичаше съавторството с други талантливи поети. Изпълнявам желанието му.
Аз имам издадена и една малка книжка " Моите срещи с Йордан Ватев", но тя е разказ за нашето приятелство и за неговите перипетии. Тук ще бъде поднесено само величието на негови сонети.
Мир на талантливата му душа.
Росица КОПУКОВА
Може би някои не могат да си представят мащабите на таланта му. Пишеше вълшебни сонети за държави, в които никога не е бил, но някой го напътстваше " отгоре". За това пък стана известен на всички континенти без Антрактида, там просто не живеят постоянно хора. Имаше получено лично писмо от предишния папа в Рим. Превеждаха го куп приятели, той позволяваше. Искаше книгите му да излизат и да се четат безвъзмездно. Паралелно с това около него витаеше и много злоба и завист и той често звънеше у нас, чувствувайки опора. Защитавахме го и беше знайно, че баща ми - адвокатът, го уважава, това парираше враговете му. Издадохме много книги заедно в съавторство, както и с други поети и той. Йордан Ватев беше подпомаган финансово и от приятели, както и от нашето семейство, ми казваше, че на учен от неговия ранг, до смъртта му през 2004г. пенсията беше 91 лв и стотинки. За него мога да кажа само добро. Виждала съм фиша.
Поради тази причина той беше решил да направи завещание какво ще стане с огромното му творчество в ръкопис, с което беше пълна скромната му гарсониера. И нея прехвърли на едно съседно свястно семейство, което го догледа, докато беше жив. Грижеха се хората, почетоха го, паметник му направиха с помощта на негови приятели в Централни гробища. Когато мина погребението жената, която го гледаше, събра приятелите му и прочете , а и раздаде две копия от завещание на цялото му творчество между мене и един художник, когото не познавах. Там разбрах, че доста от неговите приятели не са настроени добролюбиво към мен от ревност за нашето дългогодишно приятелство. Скочиха- не, та не. Художникът щял да вземе всички ръкописи, да ги издава в нета. Закара ги в някакви мазе в селската си къща и нищо не направи. Те обаче не знаеха, че преди да почине, той беше направил завещание с предоставени авторски права ново, с по- късна дата, лично на мен, както го беше написал баща ми, относно сонети, които даде у нас и които нястоя да излязат. Очевидно завещанието , касаещо да вземем наполовина всичко останало, а то беше много, не включваше последващото завещание, получено от нас. И добре че не го взех, защото държа авторските права, а можеха да ми го грабнат от ръцете. Но Копукова не е наивна и предвижда какво да очаква. Всеки, който се опита да издаде книга, хартиена, за електронни нямам против, рискува да се опари о Закона за авторските права. С голям зор получих и тетрадката в ръкопис на последните недовършени сонети за Норвегия, които той пожела да взема. Добре че жената знаеше, та нямаше как да не я дадат.
Следващата ми книга ще бъде със сонети, които ми е предоставил по списък, в съавторство с още един поет и мои стихове. Така, както правехме приживе. Подготвях дълго това приятелско издание и вече започва да се подготвя за печат. Оценявам всеки, който електронно е издал Йордан Ватев, но във всеки случай това не беше художникът. Много нещо със сигурност е изгнило в мазето, но това, което е оставено, поне нека излезе. Наричаха Ватев " графоман", присъщо на хорицата , които не са целунати от Бога. Но той беше. Аз ще завърша с думите на Ванга, които му е казвала лично, а той е ходил два пъти при нея: " Много си грозен на лице, ама си Богонадарен. Пиши, за тебе ще говори светът". Казваше си го много искрено и неподправено.
Та той можеше за няколко дни да създаде цял цикъл. Каква графомания? Божествен извор беше това. Беше перфектен графолог, разчиташе отлично характери по почерка. Свързваше се с Ванга и след смъртта й. Имаше книги за изкуството на риториката. Човек на Земята и Космоса. За мен беше дар от Бога да се познавам с него, да бъдем близки, да напише две монографии за моята поезия и още сума ти рецензии, което не направи за никой друг. От сърце. Съвсем доброволно и по негова воля.
Дължа му този жест отдавна, но все не ми достигаше време, а търсенето, подбирането, събирането, писането е трудоемко. Тази година ще станат 17 години от неговата кончина и искам да го почета с тази книга. Той заслужава да го четат по целия свят и обичаше съавторството с други талантливи поети. Изпълнявам желанието му.
Аз имам издадена и една малка книжка " Моите срещи с Йордан Ватев", но тя е разказ за нашето приятелство и за неговите перипетии. Тук ще бъде поднесено само величието на негови сонети.
Мир на талантливата му душа.
Росица КОПУКОВА
Следващ постинг
Предишен постинг
починал 20 ноември 2004 година.
цитирай
2.
rosiela -
ДА СИ СПОМНИМ ЗА ГОЛЕМИЯ ЙОРДАН ВАТЕВ - 7 МАРТ 1933 - 20 НОЕМВРИ 2004 :
11.04.2021 16:39
11.04.2021 16:39
Йордан Ватев (1933-2004) е внук на Стоян Михайловски и правнук на Иларион Макариополски. Доктор на философските науки. Дълги години е преподавал реторика в различни висши учебни заведения в страната. В неговата поезия всяка дума носи свой смислов заряд и е точно на място в редицата от думи, както всичко е наредено по най-естествен начин в живия живот. И думата, като човека, е частица от различни асоциативни низи, зрънце от броеница в еволюционния поток в развитието на човечеството. Йордан бе верен на дълбоките корени на българската духовност. Проявяваше несекваща воля да бъде сред хората и да говори пред най-различна аудитория за съществените неща от живота – как всеки може да върши своя дял работа в изпълнение на Божия промисъл, как повече хора можем да работим, за да спасяваме живота във Вселената – а с това приобщаваше все нови и нови приятели към магията на Сътворяването, като постоянно събуждаше надежди за постигането на Истина и Мъдрост.
Издадени книги:
Писмото – диалог на чувствата (1991),
Огледало по пътя – сентенции (1992),
Басни (1992),
Съвременна риторика (1993),
Графология – почеркът говори (1994),
Отвъд самотата – сентенции (1995),
Катедралата – сонетен венец (1996),
Чашата в ръката ми гори – седем сонетни венеца (1998),
Потопът (1999).
Негови стихове са отпечатани в сп. „Пробуда” и сп. „Орфей” – стихове хайку (1991-1993) и Сонетен венец за виолончело (1992).
Преводи от френски език:
Книга на мъртвите на древните египтяни (1982, 1996), Катарски трактат в сп. „Проблеми на културата”
(1987), Стихове за вярата и духа на учителя Сосан (1988).
Негови хайку са включени в антологията „Цветето – The Flower
Ти и друг път си разказвала спомени за него, Роси!
Очевидно е бил изключителна личност, каквато си и ти. Освен това и двамата сте от една и съща зодия - Риби. Това е бил допълнителен фактор способстващ силна духовна връзка. Аз не съм се срещал с Ватев. За него узнах от един от най-близките ми приятели - Йордан Икономов - сега адвокат в Щутгард. С Данчо бяхме състуденти по математика /той, след като стана магистър по математика, завърши право в СУ "Св. Климент Охридски", а после стана доктор по право. След това отиде в Германия и там завърши немско право. По онова време, за което говоря, Данчо караше магистратурата си по математика. Той беше силно привлечен от лекциите по Риторика на Йордан Ватев и непрестанно ми говореше суперлативно за него. Ако тогава го бях послушал и присъствал на поне една от тези лекции, то днес щях да мога да споделя спомен за Йордан Ватев. Но на млади години бях доста тесногръд и не признавах за стойностно нищо извън математиката. Днес дълбоко съжалявам, че съм пропуснал шанса си да се запозная с Ватев. Но стореното - сторено. Добре, че си ти, Роси, за да науча от първа ръка тези спомени за един безусловно голям българин. Светла му памет!
цитирайОчевидно е бил изключителна личност, каквато си и ти. Освен това и двамата сте от една и съща зодия - Риби. Това е бил допълнителен фактор способстващ силна духовна връзка. Аз не съм се срещал с Ватев. За него узнах от един от най-близките ми приятели - Йордан Икономов - сега адвокат в Щутгард. С Данчо бяхме състуденти по математика /той, след като стана магистър по математика, завърши право в СУ "Св. Климент Охридски", а после стана доктор по право. След това отиде в Германия и там завърши немско право. По онова време, за което говоря, Данчо караше магистратурата си по математика. Той беше силно привлечен от лекциите по Риторика на Йордан Ватев и непрестанно ми говореше суперлативно за него. Ако тогава го бях послушал и присъствал на поне една от тези лекции, то днес щях да мога да споделя спомен за Йордан Ватев. Но на млади години бях доста тесногръд и не признавах за стойностно нищо извън математиката. Днес дълбоко съжалявам, че съм пропуснал шанса си да се запозная с Ватев. Но стореното - сторено. Добре, че си ти, Роси, за да науча от първа ръка тези спомени за един безусловно голям българин. Светла му памет!
Поклон пред таланта на Йордан Ватев!
Вечна му памет!
цитирайВечна му памет!
САМО РИТОРИКАТА, НО И ФИЛОСОФСКИ ТЕМИ, И ЛИТЕРАТУРНО - ИСТОРИЧЕСКИ - ЗАСТАВАШЕ ПРЕД ХОРА И ЗАПОЧВАШЕ ДА ГОВОРИ КАТО РЕКА, ВСИЧКО ПОМНЕШЕ. МНОГО СИ ИЗПУСНАЛ.
СЕГА ЩЕ ПУСНА И ТВОИ СТИХОВЕ В ОБЩАТА НИ КНИГА, ТАКА ДЕ - ПРАВЯ СТИХОСБИРКА НА ГЕНИИТЕ, В ДУХА НА ИСТИННАТА ШЕГА.
БЪДИ ЗДРАВ.
цитирайСЕГА ЩЕ ПУСНА И ТВОИ СТИХОВЕ В ОБЩАТА НИ КНИГА, ТАКА ДЕ - ПРАВЯ СТИХОСБИРКА НА ГЕНИИТЕ, В ДУХА НА ИСТИННАТА ШЕГА.
БЪДИ ЗДРАВ.
zemja написа:
Поклон пред таланта на Йордан Ватев!
Вечна му памет!
Вечна му памет!
rosiela написа:
Младене, САМО РИТОРИКАТА, НО И ФИЛОСОФСКИ ТЕМИ, И ЛИТЕРАТУРНО - ИСТОРИЧЕСКИ - ЗАСТАВАШЕ ПРЕД ХОРА И ЗАПОЧВАШЕ ДА ГОВОРИ КАТО РЕКА, ВСИЧКО ПОМНЕШЕ. МНОГО СИ ИЗПУСНАЛ.
СЕГА ЩЕ ПУСНА И ТВОИ СТИХОВЕ В ОБЩАТА НИ КНИГА, ТАКА ДЕ - ПРАВЯ СТИХОСБИРКА НА ГЕНИИТЕ, В ДУХА НА ИСТИННАТА ШЕГА.
БЪДИ ЗДРАВ.
СЕГА ЩЕ ПУСНА И ТВОИ СТИХОВЕ В ОБЩАТА НИ КНИГА, ТАКА ДЕ - ПРАВЯ СТИХОСБИРКА НА ГЕНИИТЕ, В ДУХА НА ИСТИННАТА ШЕГА.
БЪДИ ЗДРАВ.
Дълбоко съжалявам, че пропуснах да се запозная с Йордан Ватев. Но вината е изцяло моя. Дълбоко съм ти признателен за решението да включиш и мои стихове в книгата!
8.
rosiela -
Нека се знае по света и у нас.Какво ще оставим на поколенията е важно.
12.04.2021 07:15
12.04.2021 07:15
missana написа:
Дълбоко съжалявам, че пропуснах да се запозная с Йордан Ватев. Но вината е изцяло моя. Дълбоко съм ти признателен за решението да включиш и мои стихове в книгата!
rosiela написа:
Младене, САМО РИТОРИКАТА, НО И ФИЛОСОФСКИ ТЕМИ, И ЛИТЕРАТУРНО - ИСТОРИЧЕСКИ - ЗАСТАВАШЕ ПРЕД ХОРА И ЗАПОЧВАШЕ ДА ГОВОРИ КАТО РЕКА, ВСИЧКО ПОМНЕШЕ. МНОГО СИ ИЗПУСНАЛ.
СЕГА ЩЕ ПУСНА И ТВОИ СТИХОВЕ В ОБЩАТА НИ КНИГА, ТАКА ДЕ - ПРАВЯ СТИХОСБИРКА НА ГЕНИИТЕ, В ДУХА НА ИСТИННАТА ШЕГА.
БЪДИ ЗДРАВ.
СЕГА ЩЕ ПУСНА И ТВОИ СТИХОВЕ В ОБЩАТА НИ КНИГА, ТАКА ДЕ - ПРАВЯ СТИХОСБИРКА НА ГЕНИИТЕ, В ДУХА НА ИСТИННАТА ШЕГА.
БЪДИ ЗДРАВ.
Дълбоко съжалявам, че пропуснах да се запозная с Йордан Ватев. Но вината е изцяло моя. Дълбоко съм ти признателен за решението да включиш и мои стихове в книгата!
Особено сега, когато сатанински сили искат да ни потопят в пълна бездуховност и същества като К.Н., М.М. и С.Т. се явяват техни проводници.
цитирайmissana написа:
Особено сега, когато сатанински сили искат да ни потопят в пълна бездуховност и същества като К.Н., М.М. и С.Т. се явяват техни проводници.
Търсене