Постинг
29.11.2022 13:08 -
Изписаните вежди на доброто
Автор: marrta
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4854 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 01.01.2023 20:01
Прочетен: 4854 Коментари: 1 Гласове:
14
Последна промяна: 01.01.2023 20:01
Кой ли от раз успява да стори добро впечатление? -
от деца знаем за оня път, постлан с добри намерения,
Става тъкмо така - всеки от нас, сражавал се за светлината,
всъщност е дялал камъни и за пътя към царство на мрака.
Всеки, който е бил готов да си даде всичките ризи,
е виждал как нуждаещи се за чуждата риза се грижат
и се ветреят парцалите и над нечий ветропоказател -
бяло знаме е ризата ближна, всичко отива на вятъра.
Всичко нахалос, всичко на вятъра - не прави добро без да го искат...
Всъщност какво казвам, приятели? -
Добро прави оня на когото му стиска -
стиска му шапката,
стиска обувката,
шалчето на врата му като за бесен/е...
Нищо, че винаги ще се намери някой,
който ще ви вини в интересност,
ще търси телето внимателно,
ще ви разпъва на иглен връх.
Който повярва във светлината,
винаги е проглеждал пръв
с ослепителното рискуване
да си извади очите...
Тоя същият си рисува веждите
до края добър на дните.
от деца знаем за оня път, постлан с добри намерения,
Става тъкмо така - всеки от нас, сражавал се за светлината,
всъщност е дялал камъни и за пътя към царство на мрака.
Всеки, който е бил готов да си даде всичките ризи,
е виждал как нуждаещи се за чуждата риза се грижат
и се ветреят парцалите и над нечий ветропоказател -
бяло знаме е ризата ближна, всичко отива на вятъра.
Всичко нахалос, всичко на вятъра - не прави добро без да го искат...
Всъщност какво казвам, приятели? -
Добро прави оня на когото му стиска -
стиска му шапката,
стиска обувката,
шалчето на врата му като за бесен/е...
Нищо, че винаги ще се намери някой,
който ще ви вини в интересност,
ще търси телето внимателно,
ще ви разпъва на иглен връх.
Който повярва във светлината,
винаги е проглеждал пръв
с ослепителното рискуване
да си извади очите...
Тоя същият си рисува веждите
до края добър на дните.
Вън зимата свири на свирка-двоянка
сред ледени пусти полета
и свети под слънцето синята сянка,
в която замръзва небето.
Защото снегът се белее парцален,
но чистият лед се синее –
това са небесни пространства,
заспали
под сини от студ снеговеи.
Небето е сиво, полето сияе
и всичко е в преспи гърбати,
елмазени преспи – от тук до безкрая –
след мъртвото есенно злато.
Но преспите пазят учудваща тайна...
Неведом от нине до века,
какво е животът ни?
Пряспа случайна,
която се стапя полека.
Тъй много са преспите
– всякакви има –
но всички – еднакво нетрайни.
И нека да падат в студената зима
над нас снеговете – безкрайни.
И нека под преспите мръзне земята,
студът да е лют и да хапе –
животът е пряспа случайно навята
и слънцето
бавно
я стапя...
цитирайсред ледени пусти полета
и свети под слънцето синята сянка,
в която замръзва небето.
Защото снегът се белее парцален,
но чистият лед се синее –
това са небесни пространства,
заспали
под сини от студ снеговеи.
Небето е сиво, полето сияе
и всичко е в преспи гърбати,
елмазени преспи – от тук до безкрая –
след мъртвото есенно злато.
Но преспите пазят учудваща тайна...
Неведом от нине до века,
какво е животът ни?
Пряспа случайна,
която се стапя полека.
Тъй много са преспите
– всякакви има –
но всички – еднакво нетрайни.
И нека да падат в студената зима
над нас снеговете – безкрайни.
И нека под преспите мръзне земята,
студът да е лют и да хапе –
животът е пряспа случайно навята
и слънцето
бавно
я стапя...
Търсене
За този блог
Гласове: 11647
Блогрол