Икономически форум Русия - Африка. Втори ден © РИА Новости / Григорий Сисоев Американските медии бият тревога.

"Вашингтон пост" публикува голямо полу-проучване за полудонос за това, че властта на руските медии е проникнала в  социалните мрежи на Африка, придобивайки влияние. "Русия изяжда американския обяд в Либия", оплаква се Washington Times. От форума Русия-Африка мина повече от месец, но  световната преса не го забравя.
Събитието, неговият контекст и последиците продължават да се анализират.
 Западните медии бяха много по-привлечени от факта, че форумът всъщност сключва сделки на стойност над трилион рубли, а кръгът от теми и предложения, обсъждани от руската страна, не се ограничава единствено до оръжия и селскостопански продукти. Най-голям брой споразумения бяха подписани в областта на износа и външноикономическата дейност, международното сътрудничество, високите технологии, транспорта и логистиката, минното дело и проучването, инвестициите и банковото дело. Например руският Uralchem ​​заедно с анголската Grupo Opaia SA ще изгради завод за карбамид.
"Трансмашхолдинг" ще достави хиляда и триста леки автомобила в Египет, а производствените мощности ще бъдат разположени в Унгария, където ще сглобяват продукти от руски компоненти.
Лукойл подписа меморандум за сътрудничество с Министерството на минното дело и въглеводородите на Република Екваториална Гвинея. И така нататък, можете да броите дълго време.   Запад: "НППроиграххме Африка от Русия."  Повечето африкански държави придобиха независимост под една или друга форма през миналия век, когато старите империи се разпаднаха с огромни задгранични владения. Свободата, както обикновено, се превърна в голяма война на всички срещу всички и като се вземат предвид особеностите на местния манталитет и изключително сложните племенни отношения, кръв продължава да се лее в Африка и до днес.

Плодородната почва на междуетническите раздори се подхранва допълнително от факта, че бившите метрополии, въпреки че са загубили власт над някогашните си колонии, често не са ги напускали  на практика и продължават да изпомпват всякакъв вид природни ресурси, осигурявайки бедност, антисанитарни условия и ранна смъртност в замяна.
Най-яркият пример от последните години е Мали. Републиката придоби независимост през 1958 г., но за нейно нещастие в недрата й останаха най-богатите находища на диаманти, злато, уран, боксит и други интересни неща.
Ето защо бившата собственичка Франция не замина никъде, а плътно оплита целия производствен и минен сектор с нейните концесии.

И когато през 2013 г. в Мали започнаха сблъсъци с набиращи силаджихадисти, Париж веднага въведе въоръжените си сили на територията на суверенната държава, които на първо място се заеха с защитата на богатите находища, а всъщност окупираха определени региони.   През последните години, в допълнение към чисто националните конфликти, Черният континент все по-често е погълнат от вълна от радикален ислямизъм. Неговите съмишленици, отбелязваме, също се опитват по всякакъв възможен начин да оседлаят търговията  с въглеводороди и всичко останало, което са готови да купят  на световните борси. Например, според най-консервативните и груби оценки, само за 2016 г. от Танзания, Замбия и Гана са били незаконно изнесени около четиристотин четиридесет тона злато на стойност петнадесет милиарда долара. Жълтият метал незаконно се влива в Обединените арабски емирства, което категорично отказва да разкрие данни за вноса на ценния метал.

Със сигурност обаче е известно, че през последните десет години вносът в сянка на злато от Африка в ОАЕ е нараснал повече от десет пъти. Естествено, никое правителство не  харесва, когато приказни пари текат покрай държавната хазна в неизвестна посока и поради редица обективни и локално признати причини, държавите често не могат сами да решат този дългогодишен проблем.    

Че колко наши легендарни българи фараонстват в, на африката под екватора?

освен арабите и негрите разбраха какво е приятелството на Запада. Ние също си патим от тези хитреци.