Гордеем се с българските граждани, защото сме на последно място по брой ваксинирани в ЕС. Защо ли:
1. Прилаганите в момента ваксини в България не са тествани върху българските граждани, и не са известни краткосрочните и дългосрочните последствия върху ни.
2. Съседна Турция избра ваксина, с която да се имунизират нейните граждани, след като тества върху гражданите си действието на предлаганите в момента на пазара. Изненадващо е, че бе избрана китайската ваксина. В нея също има информационна компонента, но е и на основата на омаломощен вирус SARS-CoV-2.
3. Никой в България не информира гражданите ни, включително и кадрите от първа линия, че всяка ваксина, включително и всеки медикамент има възможност да се тества за ефективност, поносимост и дозировка върху всеки пациент. По този начин може да се предотврати възможността за възникване на усложнения и увреждания върху организма на всеки ваксиниран.
4. Освен това по този начин има възможност да се прецени дали организма на всеки пациент, включително и деца е готов за ваксиниране или следва да се отсрочи ваксинирането за след излекуването или отстраняване на причините, които не допускат имунизацията в момента …
Каква е целта на ваксините – създаване на клетъчен и/или хуморален имунитет, осъществен от лимфоцитите в организма ни?
Основните две групи лимфоцити са :
- B – Ly, които произлизат от хемопоетични стволови клетки и узряват в костния мозък (Bone marrow);
- T - Ly се формират в костния мозък, обаче се диференцират в тимуса (Thymus).
Т-лимфоцитите се делят основно на четири групи:
• Разпознава повърхностни Аг представени основно от Maf;
• Секретират цитокини, които стимулират В-клетките, NK, Tc;
• Регулират К и ХИО;
• Инфектират се от HIV.
1. Th- централна клетка на имунната система, като:
- Разпознава повърхностните антигени, представени основно от Maf;
- Секретират цитокини, които стимулират В-клетките, NK, Tc;
- Регулират К и ХИО;
- Инфектират се от HIV.
2. Тс-клетки (цитотоксични)
- Разрушават анормални, вирусно инфектирани, ракови клетки-перфорин- формира пори в прицелните клетки = лизис;
- Стимулират се от цитокини, отделяни от Th.
3. Treg-клетки (регулатори)
- Контролират затихването на имунния отговор след разрушаването на Аг.
4. Tm-клетки (паметни)
- Оцеляват години след инфекцията;
- Стимулират B-клетките да произведат антитела;
- Осигуряват вторичен имунен отговор.
В-лимфоцитите произвеждат имуноглобулини, които са Антитела (IgD не е представен).
Човешкото тяло всеки ден произвежда милиони различни видове В-клетки, които циркулират в кръвообращението и лимфната система, изпълнявайки ролята на имунологично „куче пазач“ в организма ни.
За IgG, IgA, IgM, lgE има достатъчно информация в интернет, но поради липсата на такава за IgD ще направим кратко описание.
Функциите на IgD дълго време са оставали неизвестни. IgD присъства във всички гръбначни животни от хрущялни риби до хора (но вероятно липсват при птиците). Почти повсеместното разпределение на този клас антитела предполага, че IgD могат да бъдат същите древни антитела като IgM и да играят важна роля във функционирането на имунната система. IgD, закрепени в мембраните на В-клетките, приемащи участие в тяхното активиране. По време на диференциацията на В-клетките, IgM е единственият изразен клас антитела. Експресията на IgD започва, когато В-клетките напуснат костния мозък и се отправят към периферните лимфни тъкани. В зряло състояние В-клетката експресира съвместно IgM и IgD. IgD могат да допълват функцията на IgM и дори функционално да заместят IgM в случай на неработоспособност на последните
Генетично организми, в които липсва IgD, не показват значителни вродени дефекти във функцията на В-клетките. Известно е, че IgD могат да се свържат с мастоцитите и базофилите, като ги активират да произвеждат антимикробни вещества. В допълнение, IgD може да се свързва с моноцити.
IgD, закотвен в мембраната, може да активира вродения и адаптивен имунитет, функционирайки като част от В-клетъчния рецепторен комплекс. Тази способност притежават и секретираните IgD, които взаимодействат с моноцити, базофили и мастоцити. През 2010 г. беше доказано, че моноклоналните антитела, насочени срещу IgD (anti-IgD) облекчават симптомите на заболяването, например колаген-индуциран артрит (CIA). Този нов терапевтичен подход за лечение на автоимунни заболявания впоследствие беше успешно тестван при придобита булозна епидермолиза и хронична контактна свръхчувствителност.
Имуноглобулините D (IgD) са клас антитела. IgD представлява 1% от мембранните протеини на незрели В-лимфоцити и IgD обикновено се експресира заедно с други мембранни антитела, наречени имуноглобулини М (IgM). В кръвната плазма IgD присъства в много малко количество и представлява 0,25% от всички имуноглобулини в кръвната плазма.
IgD съществува като мономер, състоящ се от две тежки вериги (δ-вериги) и две леки вериги. Молекулното тегло на IgD е 185 kDa, полуживотът им е 2,8 дни. Броят на константните домейни (C-домейни) е различен при различните видове: хората имат три домена Cδ1, Cδ2 и Cδ3.
При хората има удължен шарнирен участък (Н-регион), чиято N-крайна част е обогатена с аланин и треонин. С-крайната част на шарнирния участък е обогатена с остатъци от лизин, глутамат и аргинин и се подлага на О-гликозилиране, което е необходимо за взаимодействието на IgD с рецепторите на повърхността на активираните Т-лимфоцити. Н-регионът на човешкия IgD взаимодейства с протеогликани, свързани с хепарин и хепаран сулфат, които се експресират на повърхността на базофилите и мастоцитите.
Не ни е известно кога, при какви обстоятелства и кой е решил да използва понятието „Норма” за определяне и уеднаквяване физиологичните показатели и състоянието на всички хора от различните раси, етноси, народи и групи от хора. Не ни е известно и въз основа на какви показатели са определени стойностите и параметрите, определящи даден диапазон за определени клетки, органи, тъкани и системи, разработен от медицинската наука и практика. Отклонението от посочения диапазон може да бъде признак и доказателство за лошо здраве. Външно загубата на здраве ще се изразява в измерими нарушения в структурите и функциите на тялото, промени в адаптивните му възможности. Поне на нас не ни е известно, тези възприети в медицината „норми” върху какви популации (народи, етноси, групи и т.н.) са изследвани и определяни.
Ако сте запознати с публикацията ми от 17.12.2020, 22:25 часа – „Относно здравето – осъзнават ли хората, какво става в момента?”, ще разберете защо не е възможно едно лекарство или ваксина да действат по един и същ начин върху двама пациенти, дори от едно семейство.
Американски старжурналист: В Украйна кон...
6 задачи през които избраните трябва да ...
Българите са най - умните хора в света и няма да позволят някакви младоци да експериментират върху техния геном.
19.01.2021 18:18
А смесените раси са в неизгодна позиция, понеже и имунитетът им е смесен.