Руският президент Владимир Путин заяви, че специалната операция в Украйна върви по план и ще бъде доведена до край. Много експерти говориха за нейния политически компонент. А какво мислят професионалните военни? Разговаряхме с капитана от запаса, известен военен публицист, пребивавал във всички горещи точки в Европа, постоянен член на Изборския клуб Владислав Шуригин.

- Мнозина, които следят събитията в Украйна, имат усещането, че руската армия не се бие там с пълна сила. И някои мислят, че ние „тупаме топката“.

- Ние сами сме поели няколко ангажимента. Основното е да се спасят живота на мирните жители. Украинската армия, напротив, пое увеличени задължения за унищожаване на гражданското население - например в Донецк. Освен това въоръжените сили на Украйна използват мирните жители като жив щит. Всички големи градове, които сме блокирали, са превърнати в концентрационни лагери, където въоръжените сили на Украйна действат като SS охрана, не пускайки никого. Прост пример е Мариупол. Когато нашите войски унищожиха контролно-пропускателните пунктове на изхода от града, само за ден оттам напуснаха повече от две хиляди души. А преди това през седмицата бяха избрани някак си 10-15 човека. Както се казва, почувствайте разликата!

- Владиславе, в началото на спецоперацията много ваши колеги, военни експерти, твърдяха, че всичко ще свърши до пет дни.

- Това е глупост. Освен това трябва да разберете, че стремейки се да спасим живота както на военни, така и на цивилни, ние за никъде не бързаме. Друг важен фактор е, че работим с ограничен контингент от около 150 000 души: войници и офицери по договор. И тези сили са сравними по численост с украинската армия. Да, имаме значително техническо превъзходство, но няма значително числено превъзходство. Междувременно, според военната наука, броят на атакуващите трябва да бъде поне три пъти по-голям от броя на отбраняващите се. Ние нямаме такова предимство, защото това не е война, а специална операция.

- Колко успешна е според вас?

- Доста успешна. Ние не само унищожихме по-голямата част от военната инфраструктура на Украйна, но и обездвижихме въоръжените сили на Украйна. Украинските части просто не са в състояние да организират контранастъпление. Сега „отваряме“ групировката на противника в Донбас, която се окопава там от осем години, и превземаме Мариупол. Това са двете основни задачи. След като ги завършим, можете да продължим към следващите.

- И колко време ще продължи спецоперацията?

- Да си припомним опита в Ирак. Там действаше група от войски на САЩ и НАТО, наброяваща 600 000 души. Тя превъзхожда иракската армия три пъти. Тя стигна до Багдад за две седмици и след това се бори още три седмици. Отне ѝ месец и половина, за да смаже армията на Саддам Хюсеин. При това съюзниците превъзхождаха противника буквално във всички отношения, а с цивилното население изобщо не се церемониха. А вторият пример е последната война за Нагорни Карабах. Азербайджан, притежаващ пълно военно-техническо и числено превъзходство, воюва в малкия Карабах почти 45 дни. Ето защо идеята, че Русия ще демилитаризира Украйна за пет дни или седмица, може да възникне само в съзнанието на тежко болни хора.

- Когато започна специалната операция, мнозина бяха сигурни, че въоръжените сили на Украйна просто няма да се бият и ще се предадат масово.Та нали в Украйна и няма нормална армия.

- Нищо подобно. Първо, въоръжените сили на Украйна са третата по численост армия в Европа след руската и турската. Второ, тя е и третата по мощ. Западните страни я подготвят за война с Русия от осем години. Доставяха оръжие, изпращаха инструктори. Трето, тази армия има значителен боен опит, макар и да се биеше със собственото си население. Около 600 000 военнослужещи преминаха през т. нар. АТО - антитерористична операция в Донбас. Друг важен момент: украинската армия е добре мотивирана. Все пак украинците са руснаци, тоест упорити хора, а на всичко отгоре и с промити националистически мозъци.

Като цяло ВСУ (Въоръжените Сили на Украйна) са сериозен противник, той се бие отчаяно. Между другото, в деня на началото на специалната операция въоръжените сили на Украйна се състояха от 250 000 души, от които 204 000 военнослужещи, а още един милион бяха в мобилизационния резерв. На въоръжение и в бази за съхранение имаше 2808 танка, 8215 бронирани машини, 3500 артилерийски системи и 230 летателни апарати – самолети, въртолети и дронове. Това са много сериозни сили.

Освен това с помощта на САЩ и страните от НАТО Украйна получи модерни затворени цифрови комуникации и бяха модернизирани органите за бойно командване и управление. Ударните части и формирования получиха съвременна техника, прибори за нощно виждане, разузнавателна и целеуказателна техника.

Всичко това незабавно биваше изпращано в зоната на АТО, където бе изпробвано и проучено от войските. А самите войски се закалиха в огън, натрупаха боен опит. Разбира се, не всички части успяха да получат модерни оръжия, оборудване и бронирани превозни средства. Част от войските, особено на запад и в центъра, останаха на нивото от 2015 г., като всъщност бяха мотопехота на камиони с орязани артилерийски паркове, състоящи се от остарели артилерийски системи. Но бойното ядро на сухопътните войски - около 80 хиляди войници и офицери - напълно отговаря на изискванията на съвременния бой.

- Затова ли не се опитваме да се бием челно, а се фокусираме върху унищожаването на военна техника и инфраструктура?

- Съвсем правилно. Наистина през последните два месеца САЩ и страните от НАТО се опитаха да ги наситят максимално с модерни противотанкови оръжия американско и британско производство, преносими зенитно-ракетни системи. Още по-силни промени се случиха и в качеството на въоръжените сили на Украйна. След 2014 г. стартира програма за "укрепване" на въоръжените сили на Украйна, според която военнослужещите, воювали през 2014-2015 г., особено представители на нацистките батальони, се изпращат във военни училища и академии, откъдето се връщат във войските като офицери. И днес повечето от младшите и средните офицери са силно мотивирани командири с националистично мислене, което гарантира постоянството и издръжливостта на въоръжените сили на Украйна.

И още един важен факт: бойната подготовка на въоръжените сили на Украйна се провеждаше под ръководството на инструктори на САЩ и НАТО и беше специално „заточена“ за противодействие на руските въоръжени сили. Беше взета предвид руската тактика, изучаваха се руски бойни правила, практикуваше се тактика на бой с руски части. Всъщност бяхме обречени на война. Неизбежно щеше да се случи след година - година и половина, но вече при много по-трудни условия за нас. Повтарям: армията на Украйна беше набелязана за война с единствения враг - Русия. Украйна се готвеше за тази война и тази война беше нейната „историческа мисия“.

- Сега по-голямата част от украинската армия е съсредоточена в Донбас. Военните обстрелват мирното население, има много жертви. Защо не можем да я унищожим?

- Примерно поради същата причина, поради която съветските войски край Сталинград не можаха бързо да унищожат групата на Паулус. Отне ни 4,5 месеца, за да обградим и принудим войските му да се предадат. Не всичко се прави толкова бързо, колкото бихме искали. Освен това нека не забравяме, че много от тези, които са в групировката на Донбас – както военни, така и националисти са извършили военни престъпления. Те добре осъзнават, че в случай на капитулация не ги очаква нищо добро, затова се борят и ще се борят до последно.

- Някой казва, че групата на Донбас е 100 хиляди души, други - 120 хиляди. А колко са наистина?

- По мои данни - около 75 хиляди. Това също не е малко: две пълноценни общовойскови армии. И те са разсредоточени на територия от 150–200 километра. С други думи, никой не се събра на купчина, не се е затварял в крепост и не е чакал, че сега ще ги покрием с Градове. И няма да хвърляме шапки, както много диванни експерти първоначално очакваха. Всичко е много по-сложно. Повтарям, противникът е добре мотивиран, добре обучен, има боен опит и е добре въоръжен. Ето защо, за да не влизаме във фронтални атаки и да не губим хора, ние внимателно ще „притискаме” позициите на противника тук-там.

- И мислите, че работи добре?

- Просто погледнете картата. Къде бяха нашите войски преди две седмици и къде са сега. И всичко веднага ще стане ясно.

- Точно там е и работата, че нищо не става ясно от картите! Като цяло информацията от фронта е изключително противоречива. Някой казва, че групировката Донбас на въоръжените сили на Украйна е обкръжена. Някой, че е излязла от обкръжение и отива в Днепропетровск, където ще се окопае, за да не пусне нашите войски на десния бряг на Днепър. А как е в действителност?

- Всъщност има различни видове обкръжения. Най-познатото е, когато под всяка могила стои войник или оръдие. Но за да се обгради по този начин донбаската групировка на въоръжените сили на Украйна, е необходимо да се привлекат поне 100-150 хиляди военнослужещи. А това означава, че трябва да оголите всички останали области. Просто нямаме толкова много хора. Против донбаската групировка на въоръжените сили на Украйна ние се бием със същата численост, а може би дори по-малко. Ние имаме пълно военно-техническо превъзходство от наша страна и обграждаме донбаската групировка не с жива сила, а с военна мощ.

 Какво означава?

- Това означава, че контролираме врага от въздуха. Нашите военно-космически сили просто не позволяват на украинската армия да „вдигне глава“, спират се всякакви опити за пробив на десния бряг. Наскоро, например, въоръжените сили на Украйна изпратиха батальонна тактическа група към Волноваха, но за един ден тя беше „развъртяна“, така че от групата на практика не остана нищо, освен отделни разбягали се във всички посоки укробойци.

- Оказва се, че отстъплението към Днепропетровск е невъзможно?

- Възможно е, но, първо, само пеша, без екипировка, и второ, през нощта. Ако украинските военни се движат през деня, с военна техника, те просто ще бъдат унищожени от въздуха. Това е и обкръжението в неговото ново разбиране. Въоръжените сили на Украйна не могат да излязат от котела и да не загубят значителна част от бойните си способности. Пехотата без оръдия, бронетранспортьори и друга техника вече не е толкова силна.

- Стои ли пред Руската армия задачата да унищожи Въоръжените сили на Украйна?

- В Мариупол и Донбас такава задача, разбира се, си заслужава. Едва ли някой ще ги пусне спокойно да си отидат оттам. В Мариупол всички нацисти ще бъдат унищожени, с изключение на онези редки случаи, които ще бъдат взети в плен - ако изобщо бъдат взети. И въоръжените сили на Украйна, които се бият в Донбас, мисля, също не ги очаква нищо добро. Особено след това, което направиха през всичките тези години. И последните три седмици и дори повече. Лично аз се съмнявам, че поне един от артилеристите, например, ще бъде заловен. Струва ми се, че групировката Донбас на въоръжените сили на Украйна ще бъде унищожена по образцов начин.

- Защо украинските военни продължават да обстрелват Донецк? Все пак е очевидно, че те не печелят нищо военно. Последният обстрел с "Точка-У" може да се нарече само терористична атака. Какво правят ВСУ? Напоследък само мъстят?

- Стрелбата по населени места е една от задачите, които им се възлагат от Киев или по-точно от полската граница. Тези удари трябва да покажат на Украйна и на целия свят, че украинските въоръжени сили се бият, че са на върха на своята форма и че ги очаква победа. Всъщност много нацисти седят в окопите и мислят как биха могли да се предадат правилно. Страхуват се, че просто няма да бъдат взети в плен и ще започнат да унищожават. Сега основната им задача е да изчакат някакъв резултат от преговорите или примирие, за да се измъкнат от тази торба и да се опитат да избегнат наказанието, което им е присветнало.

- Защо системите за противовъздушна и противоракетна отбрана не успяха да предотвратят терористичния акт?

- Нито ПВО, нито ПРО, за съжаление, дават пълна гаранция. Обстрелът с ракети продължава и в условията на войната, която се води в Донбас, някои от тях пробиват всякакви бариери. Това е огромна трагедия, защото десетият или дванадесетият кръг така или иначе стига до града. От тази трагедия, сигурен съм, нашите защитници ще си направят изводи, ще засилят противовъздушната отбрана и ще внесат допълнителни средства от Русия.

- Владислав, споменахте преговори. За какво са според теб?

- Според мен това е един вид фон. Защото рано или късно в Украйна ще трябва да преговаряте с някого за капитулация или за условията, които сме поставили. Това е запазването на определен прозорец, през който е невъзможно да се провреш, но през който можете поне да се чуете. Нека продължават преговорите, но аз лично не вярвам в реален резултат. Ние водим диалог, но това не означава, че можем да се договорим за нещо. Просто разбираме, че има определени международни задължения, които изискват от нас да поддържаме контакт.

- До каква степен въоръжените сили на Украйна могат да повлияят на резултата от преговорите?

- Въоръжените сили на Украйна вече не са активна сила, която може да промени съдбата на страната си. През това време не видяхме не само офанзива, но и нито една контраатака. Те се затварят в градовете и седят в отбрана. Ще ги изкопаем оттам и ще доведем Украйна до състояние, в което ще има избор - или да потъне в Средновековието, или да приеме нашите условия, за да решим съдбата ѝ.

- Има слухове, че се планира спецоперацията да приключи до 9 май. Би било символично.

- Не, това са глупости. Дати, разбира се, се поставят пред военните, но само от гледна точка на решаването на бойни задачи. Решава се една задача – после се решава следваща задача. Когато решим всички задачи, ще считаме военната кампания близка към изпълнението на целите, които си поставяме. Дали ще е 9 май или 25 май, не знам. Но ако се съди по динамиката, която виждаме, специалната операция няма да продължи много дълго.

Източник: Завтра