Постинг
19.03.2023 21:54 -
Музика на Вечността
Автор: missana
Категория: Поезия
Прочетен: 1347 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 20.03.2023 09:57
Прочетен: 1347 Коментари: 6 Гласове:
4
Последна промяна: 20.03.2023 09:57
Във залата на музиката,
сред една вселена,
попаднал бях
невинно-сам.
Докосваха вълните-звуци
същността ми -
превръщаха душата ми
във храм.
Такава музика -
неземна,
заливаща отвсякъде
мъгла.
Мъгла от звуци
розови и чисти.
Кристално слети
в тишина.
Повярвах искрено
в напева
на всяка точка
от огромния безкрай...
Във Залата на музиката
вгледан -
далеч от своя дом,
не чувствах край.
Самата Вечност
топло ме обгърна,
застинала навсякъде
край мен.
В хралупата й
антрацитно черна
почувствах,
че съм прероден.
Димитър Главчев потвърждава че не гарант...
Еврейската Империя…Валентин Катасонов, д...
Вечният Ботев
Еврейската Империя…Валентин Катасонов, д...
Вечният Ботев
прекрасно е.
цитирайможе да дари такива усещания, Приятелю! Или тук се има предвид самата Любов, която, сама по себе си, е най-красивата и възвишена музика за душите ни! Дано не ни напуща нивга!
Поздравявам те!
цитирайПоздравявам те!
Това е стих, вдъхновен от неземна любов. Само това чувство може да превърне душата ни в храм и да ни прероди в по-добър индивид.
Може би Любовта лежи в основата на всичко, което остава като вечност във вселената.
Винаги провокираш размисли, Мисана!
цитирайМоже би Любовта лежи в основата на всичко, което остава като вечност във вселената.
Винаги провокираш размисли, Мисана!
rosiela написа:
Младене, прекрасно е.
tikovpisane написа:
Само музика родена от Любовтаможе да дари такива усещания, Приятелю! Или тук се има предвид самата Любов, която, сама по себе си, е най-красивата и възвишена музика за душите ни! Дано не ни напуща нивга!
Поздравявам те!
Поздравявам те!
Това беше в един сън преди много, много години. Попаднах в Залата на Бъдещето и там чух тази божествена музика в сравнение с която и най-прекрасните творби на Моцарт звучат като подрънкване на консервни кутии, подгонени от вятъра, по асфалта. Никога няма да забравя тази музика. Беше в центъра на вселената. Описах я в този стих.
zemja написа:
С Tikovpisane.Това е стих, вдъхновен от неземна любов. Само това чувство може да превърне душата ни в храм и да ни прероди в по-добър индивид.
Може би Любовта лежи в основата на всичко, което остава като вечност във вселената.
Винаги провокираш размисли, Мисана!
Може би Любовта лежи в основата на всичко, което остава като вечност във вселената.
Винаги провокираш размисли, Мисана!
Беше дори повече от любов. Беше среща с музиката на Бога в центъра на вселената.