България се сдобива с ракетния комплекс “СС-23” по силата на споразумение със Съветския съюз, малко преди Москва да подпише с Вашингтон договор за ликвидирането на подобни ракетни комплекси – със среден обсег на действие.

Натоварено на вагони, оръжието пристига у нас с ферибота Варна – Иличовск.

Специална железопътна композиция влиза във военния завод “Девети май” в Червен бряг през нощта на 15 октомври 1986 година. По това време нито един от работниците и служителите на завода не е там.

Малко преди полунощ започва разтоварването. На мястото са само военни от поделението в село Телиш край Плевен – бъдещият секретен дом на ракетния комплекс “СС-23”.

Всъщност официалното и оригинално название на този оръжеен комплекс е “9К 714 ОКА”. По ирония на съдбата гражданственост получава НАТО-вската им класификация – SS-23 Spider (“Паяк”)

Стандартният модел – съветски тактически балистични ракети от такъв тип има обсег от 400 километра. Освен конвенционална – ракетата, е в състояние да носи и ядрена бойна глава. Подготовката за пуск е само 15 минути, а стартът трае няколко секунди след подаването на команда. Ракетата лети с много висока скорост и по време на полет може да бъде пренасочвана, което прави противодействието срещу нея изключително трудно.

В случай на война – ракетите “СС-23” е трябвало да спрат турската армия, ако тя атакува България. Цел са били и базите на НАТО в Гърция, но това е било само план, който никой не е очаквал да бъде реализиран.

България закупува 16 ракети “СС-23” и 8 пускови установки, като към всяка установка има и по още една резервна ракета – трета. В началото на 90-те Германия унищожава ракетните си комплекси от този тип. Русия също ги премахва, заменяйки ги със съвременни въоръжения.

Така, в края на 90-те години балистични ракети от този тип остават единствено в Словакия и в България. На нашата страна е казано директно, че трябва да унищожи тези ракетни комплекси, ако желае да бъде приета в НАТО.

В самия край на 2001-а година Народното събрание гласува с огромно мнозинство ракетният комплекс да бъде снет от въоръжение. Операцията по нарязването започва в началото на август същата година и приключва в определения срок.

Две години по-късно България е приета за член на НАТО, 55 години след създаването му. Едно от важните условия това да се случи, днес може да бъде видяно от всички. Защото вместо в секретно поделение, ракетен комплекс “СС – 23” е разположен в двора на Националния военноисторически музей в София.