„Не можем да позволим на Русия да спечели в Украйна“, каза германският канцлер Олаф Шолц. На пръв поглед, какво толкова значение има за Германия и ЕС и дори за Запада като цяло, кой ще победи в тази конфронтация? Има обаче поне пет причини, поради които руската победа в специалната операция би означавала всъщност края на Запада,поне в този вид, в който всички го познаваме днес.

1. Подкопаване на вярата във всемогъществото на САЩ

Страхът от непреодолимата сила винаги е бил едно от най-ефективните възпиращи средства. И днес почти целият свят има такъв страх от Съединените щати. По-точно пред колективния Запад, който Америка може да обедини и насочи, за да потисне дръзкия нарушител. Ето защо нито Иран, нито Турция, нито дори Китай си позволяват риска да предизвикат Запада с офанзивни действия, като се съсредоточават само върху защитата на това, което сега притежават.

Да, у някои в подкорието възниква мисълта, че през последните почти 20 години (от нахлуването в Ирак) западната сила е поотслабнала доста, че на нейният натиск може да се устои, но никой не иска да бъде първият, който да изпробва остротата на вълчите зъби върху собствената си кожа.

Но така се случи, че Русия отхвърли това предизвикателство. И ако Москва устои на тоталния натиск и победи, тогава целият свят ще види, че Съединените щати не са всемогъщи. Ако го види, той също ще започне да хвърля цяла поредица от предизвикателства към Америка и нейните европейски съюзници (при това много по-опасни от руските, например Иран или Саудитска Арабия – да се превърнат в ядрени държави). Западът няма да може да отговори на тези предизвикателства. И скоро няма да има и следа от западното господство над света. Като цяло западния свят, не само американският.

2. Разцепването на Европа

В рамките на Европейския съюз има огромен брой разногласия, които сега са изкуствено изтласкани на заден план в името на единството пред руската заплаха. И всички тези разногласия ще се появят отново в случай на руска победа, когато Европа ще трябва да реши кой е виновен за това и какво да прави с него.

„ЕС стана твърде идеологизирана асоциация. Демокрацията се превърна в догма, равностойна на вярата в победата на комунизма. Освен това конфронтацията с Русия е прехвърлена в категорията на борбата между доброто и злото. И „доброто“ трябва да победи.

Ако обаче не победи, възникват въпроси не само пред политиците, но и пред самите идеологически основи на Европейския съюз. В този случай рисковете от изчезването на „лепилото“, което засега държи ЕС заедно, се увеличават рязко“, казва Иван Лизан, ръководител на аналитичното бюро на проекта Сонар-2050.

Рисковете от разпадане също ще се увеличат, ако разходите на ЕС за ограничаване на Москва нараснат и тези разходи не могат да бъдат покрити от агресивно разширяване и нови приходи. В крайна сметка, след победата на Русия в Украйна, свободното пространство за такова разширение приключва.

„ЕС разширява и икономически развива Централна и Източна Европа от дълго време. Това развитие беше икономическа колонизация. Прекратяването на този процес с отказването от богатата на природни ресурси Украйна, ще подкопае ЕС.

Освен това Европейският съюз наложи толкова много санкции срещу Русия, че всъщност се разпадна: ако Русия се адаптира, тогава ЕС ще бъде силно отслабен поради специфичната структура на икономиката си. ЕС е изключително зависим от евтините кредити, а евтиният кредит и инфлацията са несъвместими: няма кредит – няма икономически растеж, а вместо тях стагфлация и нарастване на вътрешните противоречия “, обяснява Иван Лизан.

3. Връщането на руското влияние

„Идеологията на ценностите доминира в Европа. И тези ценности трябва да се популяризират все повече и повече – поне в християнския свят. Руската победа в Украйна би означавала поне спиране на напредването на ценностите на изток. И като максимум – тяхното подкопаване в самата Европа “, казва Вадим Трухачов, политолог и доцент в Руския държавен хуманитарен университет.

Всъщност можем да говорим дори за разпадането на Европейския съюз. Или поне появата в Източна Европа на мощен националистически център, изповядващ други ценности. И това е друга екзистенциална заплаха – Брюксел и Западна Европа виждат източноевропейския национализъм като пряка заплаха за европейските ценности и европейското единство като такова.

Самият ЕС като конструкция е изграден върху отхвърлянето на етническия национализъм (като източник на конфликт) в полза на наднационалната европейска идентичност. За отхвърлянето на националната пасионарност в полза на насърчаването на „универсални“ ценности, под които Европейският съюз разбира прогресивните либерални идеи (налагане на ЛГБТ ценности, свръхтолерантност, ограничаване на правата и свободите на „нелибералните“ елементи на обществото и др. ).

Освен това засилването на източноевропейския национализъм в някои страни може да доведе до парадоксален резултат – сближаването на редица държави с Русия. „Победата на Русия може да означава нарастване на симпатиите към нея в редица европейски страни – в България, Словакия, Гърция, дори в Чехия или Испания. Разбира се, и в Сърбия. Русия може да се върне в Европа като влиятелна сила, с която трябва да се съобразяват. Което до голяма степен ще заличи резултатите от края на Студената война“, обяснява Вадим Трухачов.

4. Реинтеграция на постсъветското пространство

И да се върне не само в Европа, но и в постсъветското пространство. Победата на Русия в Украйна ще анулира цялата политика на Европейския съюз в постсъветското пространство. „Каква полза от дългосрочното отглеждане на компрадори чрез Фондация Сорос и други организации, ако те са безпомощни пред руската армия?“ — пита Иван Лизан.

И всички милиарди долари, които вече са инвестирани в създаването на прозападни елити, ще бъдат анулирани – в края на краищата митовете, върху които са възпитани тези елити, ще отстъпят място на реалната политика, в рамките на която вече няма да е възможно да печелят пари от русофобията, като отдават територията си за сдържането на Русия. Грузия беше първата от прозападните държави, която разбра това (отказа да се присъедини към антируските санкции).

Това все още не е стигнало до Молдова – съдейки по думите на президента на страната Мая Санду за необходимостта от забрана на Георгиевската лента, процесът на осъзнаване все още е далеч от завършен. Сроковете обаче ще се скъсят рязко, когато руските войски освободят Одеса и пробият сухопътен коридор в Приднестровието.

Междувременно постсъветското пространство беше важно за Европа не само като територия за икономическа експанзия, а именно като инструмент за ограничаване на Русия. „Русия за Европа е „грешният друг“. И затова европейците се страхуват повече от укрепването на Русия като „различна, но подобна“, отколкото от укрепването на очевидно различните Китай, Индия или Саудитска Арабия, казва Иван Трухачов.

И от тази гледна точка Украйна е контролиран буфер, необходим за Европа. Лишаването му означава пряко съседство с Русия в тази област и перспектива за възстановяване на „голяма Русия“. И няма значение коя – руската национална или многонационалната имперска. Всяка „голяма Русия“ е еднакво лоша за Запада.

Лоша е, защото голяма Русия е имперска Русия. Тоест Русия, която нито може да бъде смачкана, нито „прекръстена” в своите ценности, още по-малко унищожена.

5. Упадъкът на Америка в Европа

Руската победа ще доведе ако не до изтегляне, то до отслабване на влиянието на САЩ в Европа. И разпадането на трансатлантическото единство. Да, тази теза изглежда противоречива на някои, защото Европа не иска Америка да си тръгне.

„На фона на очевидната тенденция на отслабване на Запада, за европейците ще бъде особено страшно да останат сами. Съединените щати за тях са доставчик на технологии, сигурност и удобни международни правила. Освен това американците създават възможности за мащабиране на европейските интереси и проектиране на възможности“, обяснява Дмитрий Офицеров-Белски, старши научен сътрудник в ИМЕМО РАН.

Проблемът тук обаче не е в желанията на Европа, а в позицията на САЩ. В Америка изолационистките настроения вече са силни – и влошаването на вътрешните проблеми в Съединените щати само ще засили тези настроения. Щатите, разбира се, изобщо няма да се откажат от ЕС, но може и да не могат да управляват активно европейските дела.

В този случай, разбира се, ако руско-американският конфликт за постсъветската периферия приключи с победата на Русия. Тогава, рано или късно, ще трябва да бъдат сключени стратегически споразумения с Москва за системата за сигурност (включително в европейското пространство), което означава, че способността на САЩ да раздуват руско-европейската конфронтация, на която до голяма степен се основаваше американското присъствие, ще бъдат сериозно намалени.

Превод: ЕС

фактически запада се страхува, че битата е русия

а запада иска да има русия за да му носи и слугува с газ и да е стена пред китай

на аутопсията ти ще намерят доста по - малки мозъчни полета, което отговаря на малко гънки. С какво да мислиш?