Не много отдавна, опитите за коронавирусна ваксина бяха прекратени във Великобритания, след като участник в изпитване се разболя. Стана известно, че за производството на тази ваксина се използват клетъчни линии на абортирани деца. Докато медиите описват инцидента като „сериозна подозирана нежелана реакция“, изявление на производителя на ваксини AstraZeneca го посочва като „единично събитие от необяснима болест, настъпило по време на проучване във фаза III във Великобритания“. "Ню Йорк Таймс" съобщава, че "този човек е диагностициран с напречен миелит, възпалителен синдром, който засяга гръбначния мозък и често се причинява от вирусни инфекции".   Основните изпитания на потенциална ваксина се провеждат в други страни, включително Южна Африка и Бразилия, където хората са готови да участват в мистериозен експеримент, наречен „борбата срещу коронавируса“. Ваксина се приготвя набързо, но това увеличава риска полуфабрикат и неефективен продукт да причинят сериозна вреда на здравето. Обикновено са необходими до десет години, за да се разработи нова ваксина. Първоначално ваксината трябва да бъде произведена в клетъчни култури, пилешки яйца или чрез молекулярно-биологични процеси. Но това производство представлява само малка част от цялостното развитие. Особено предизвикателно е тестването, което се прави при експерименти с животни, последвани от три клинични фази при експериментални субекти. В първия клиничен етап поносимостта към ваксина обикновено се тества при по-малко от сто души. Отговори на въпроси като: Има ли зачервяване или болка на мястото на инжектиране? Води ли до възпаление? Има ли смърт? Тоест, дори летален изход не е изключен по време на експериментите.     Ако ваксината преживее тази фаза, която продължава от няколко седмици до месеци, втората фаза ще включва до хиляда души, подложени на тестване, за да се определи дали ваксинацията въобще предизвиква имунен отговор. Ако случаят е такъв и ваксината не показва сериозни странични ефекти, следва третата и най-дългата фаза на тестване. В повечето случаи до петдесет хиляди субекти са разделени на две групи, едната от които получава нова ваксина, а другата - плацебо. След това и двете групи обикновено са изложени на прицелния патоген в продължение на пет до шест години. След този период се определя дали ваксинираната група е имала по-малко или поне по-леки инфекции от групата на плацебо. Дългосрочното проследяване на много хора също помага да се открият редки, сериозни странични ефекти.   Всяко намаляване на следващите фази на тестване е свързано с по-висок риск от странични ефекти и по-лоша мярка за ефективност. Това не може да бъде избегнато от която и да е процедура за тестване, колкото и сложна да е тя, но това е биологичен факт. Основният риск е възможността за провокиране на тежки автоимунни реакции. Имунната защита е насочена не само срещу патогена, но и срещу компонентите на собственото тяло.     Прибързаната програма за развитие не може да гарантира необходимата сигурност. Почти всички ваксини, които понастоящем са в клинични изпитвания, са или неетични, или базирани на активни принципи, чиито дългосрочни ефекти и ефикасност никога не са били тествани при хора. Всъщност, въпреки интензивните изследвания в продължение на няколко десетилетия, все още нямаме ваксина срещу ХИВ или малария. И дори ефективността на годишната ваксинация срещу грип не надвишава 30%. Ваксината срещу свински грип се провали напълно, както по отношение на страничните ефекти, така и по отношение на ефективността.   И по-добре изобщо да не се намери ваксина срещу коронавирус, отколкото да се получи полуфабрикат и неефективен продукт, който причинява непоправими вреди на здравето, за които не производителят на ваксините ще плати, а цялото човечество.   Чудя се дали всички са наясно с опасностите от тази ваксина?

Полный улёт