Вирусът SARS-Cov2 (док. 2), за който се твърди, че е отговорен за Covid, никога не е бил физически изолиран – по химичен начин.

"СЪВМЕСТНА ДЕКЛАРАЦИЯ

Долуподписаните:
Д-р, Фабио Франки – лекар по инфекциозни болести и експерт по вирусология
Д-р Антониета Гати -  учен експерт по нанопатологии
Д-р Стефано Монтанари - фармацевт, научен изследовател и нанопатолог
Д-р Стефано Сколио, научен изследовател, кандидат за Нобелова награда за медицина 2018 г.
Всички в качеството им на експерти и научни изследователи, по отношение на използването на така наречените тампони Covid-19, които са в основата на сегашното управление на извънредното положение, свързано с добре познатия проблем на Govid-19.

ДЕКЛАРИРАМЕ
• установихме от документи на Европейската комисия и от един документ от Istituto Superiore di Sanita "[1], че видовете тестове (тампони), циркулиращи в Европа към 16 май 2020г. са 78 и нито един от тях не разрешен, оценен или валидиран
• след като установихме от същите документи, че повечето от тези тестове (тампони) са също  лишени от декларация за съдържащите се генни последователности, решихме да проучим въпроса

Поради това беше счетено за необходимо да се проучат въпросите, свързани с валидността на резултатите от тестовете (тампоните) и беше възможно да се установи, че:

1) от същия този  Американски център за контрол и превенция на заболяванията (док. 3) и работната група на Covid на Комисията на ЕС, вирусът SARS-Cov2 (док. 2), за който се твърди, че е отговорен за Covid, никога не е бил физически изолиран – по химичен начин.

2) Патогенните течности, използвани като модел за секвениране на гени, не са имали титруване на вируса, което означава, че тези течности са съдържали милиарди други вирусоподобни частици (включително непатогенни извънклетъчни везикули, естествено присъстващи в нашия организъм),това предполага, че: (въз основа на горното твърдение)

до момента няма специфичен маркер на вируса и следователно няма стандарт, който да направи тестовете (тампоните) надеждни.

3) Тампоните в обращение,са  над 100 и всички те са освободени от контрола, предвиден от европейския закон за медицинските изделия от 1997 г .;
4) В същото време те все още не са обект на новия европейски стандарт от 2017 г., който ще влезе в сила едва през май 2022 г.
5) Този регулаторен кръг прави производителите свободни да разпространяват всякакъв вид устройства без никакъв контрол:
Това предполага, че не се проверява съответствието на произведените тестове (тампони) със стандартите, които могат да установят тяхната правилна ефикасност.

6) Има многобройни изследвания, които свидетелстват за непрекъснатата мутация на вируса, а самите здравни власти признават, че ако вирусът продължи да мутира, тестовете (тампоните) стават безполезни.

7) В базата данни за вируси GISAID има близо 150 000 различни вирусни последователности; те бяха 70 000 през април; и продължават да растат, защото винаги се откриват нови мутации и това прави циркулиращите тестове (тампони) напълно безполезни. По този въпрос, научните изследвания на д-р Рок, които също анализират този основен елемент [3].

Това предполага, че циркулационните подложки, дори ако трябва да се считат за абстрактно ефективни и конкретно съответстващи на законодателството, са напълно безполезни, тъй като не могат да установят мутациите.

8) Съществува и един огромен проблем, свързан с методологията, използвана в тестовете  (тампоните), RT-PCR. Както подчертават водещите експерти по тази методология, за да работи правилно тя трябва в идеалния случай да използва между 20 и 30 цикъла на PCR; и във всеки случай никога не трябва да се надвишават 35 цикъла, защото над този праг PCR започва да създава произволни последователности. Е, както се потвърждава и от различни документи, които прилагаме, почти всички тестове (тампони) надвишават средно 35-40 цикъла и следователно трябва да се считат за напълно неефективни и произвеждащи фалшиви положителни резултати.

9) И накрая, както е обяснено в скорошен документ на Istituto Superiore di Sanita, ефективността на тестовете (тампоните) зависи от 3 фактора: чувствителността, способността да се открие присъствието на РНК, специфичността, способността да се ограничи тази РНК до специфичния за вируса, който търсите; и разпространението или наличието на вирусно заболяване сред населението. Това е така, защото колкото по-голямо е разпространението, толкова по-голяма е циркулацията на вируса и следователно е по-голяма възможността за откриването му. Към днешна дата разпространението в Италия, което при истински пандемии може да достигне дори 30% от населението, е 0,1%; и дори ако се увеличи 10 пъти, това пак ще бъде незначително ниво на разпространение; което означава, въз основа на таблица на авторитетната международна организация FIND [4], взета от ISS, че тестовете (тампоните) със средна производителност в Италия произвеждат около 85% -90% от фалшивите положителни резултати.

Това предполага, че независимо от вече направените по-горе съображения, резултатите от тестовете (тампоните) са напълно ненадеждни".