Често хората казват, че не са изложени на риск от какъвто и да е вид инсулинова резистентност, защото ядат каквото си искат и колко искат, но не дебелеят.   Но не всичко е на повърхността.  Далече не  всичко.   И така  инсулинът е хронично повишен. Преяждането и физическото бездействие, любовта към сладкото и нишестените въглехидрати, липсата на здравословни мазнини и протеини са верни спътници на съвременния човек.   Той има почти 100% хиперинсулинемия - това са реалностите на нашето време.   А дали е слаб или дебел - изобщо няма значение. Трябва да погледнете състоянието на тялото и колко дебела е медицинската карта.   Всичко е взаимосвързано.   5 телесни системи, които постепенно се разрушават от повишения инсулин.   Както пише един от любимите ми автори, д-р Ейми Бергер, „Няма система, която да не страда от хиперинсулинемията“.   1. Репродуктивната система. Известно е, че синдромът на поликистозните яйчници  е тясно свързан с инсулиновата резистентност. Разбира се, не във всички случаи - но в много. Инсулинът и постоянните скокове на захар у ядящите сладо влияят негативно върху репродуктивната им система.   Мъжете също не са в безопасност: проблемите с простатната жлеза могат да се считат за „заслуга“ на хиперинсулинемията и има много причини за това.   Помните ли ензима ароматаза, който превръща тестостерона в естроген и постепенно прави силния пол все по-красив? И така, той се активира от повишен инсулин.   Така че хиперинсулинемията много често е проблем с либидото и плодовитостта.   2. Сърце и кръвоносни съдове. Тук трябва да се обърнем към уважавания д-р Джоузеф Крафт, когото вече споменах неведнъж (помните ли „метаболитните нинджи“?). Той е убеден, че сърдечно-съдовите заболявания, които не корелират с диабет тип 2 и хиперинсулинемия, просто не се диагностицират правилно.   И основният враг не е холестеролът, а гликирането. Онзи неприятен момент, когато глюкозата започва да се натрупва и да уврежда протеините (например гликиране на хемоглобина). Този процес е необратим.   Хемоглобинът не е единственият протеин, който се уврежда от захарта. Глюкозата е особено опасна за структурните протеини на кръвоносните съдове, които също се подлагат на гликиране и постепенно стават крехки, наподобяващи стъклени тръби.   Кръвта с високо съдържание на гликиран хемоглобин е по-вискозна и съответно налягането му върху тези крехки съдове се увеличава. Бедствието може да се случи всеки момент.   Не само големите носещи съдове са застрашени - малките съдове на бъбреците, очите, крайниците и т.н. са сериозно засегнати при диабетици. Техните известни слабости са бъбреците, зрението, пръстите на ръцете и краката.   3. Зрението. Може би един от най-трудните за решаване проблеми. Ретиналните съдове са много малки, те не могат да устоят на натиска на глюкозата и много бързо се увреждат. Оттук израстват краката на диагнозата „диабетна ретинопатия“. Дори големите артерии не могат да издържат на хипергликемия, ами малките? Понякога офталмологът е първият, който диагностицира диабета въз основа на състоянието на ретината.   4. Бъбреци. Бъбречните каналчета са отговорни за филтрирането на кръвта и съдържат същите малки кръвоносни съдове като ретината. Диабетната нефропатия е от същото естество като диабетната ретинопатия.   Инсулинът също има много сериозен ефект върху натриевия клирънс. Колкото по-висок е инсулинът, толкова повече натрий се задържа и толкова по-високо е налягането. Това не означава, че солта трябва да бъде премахната от диетата. Трябва да намалим захарта и инсулина. Солта, от друга страна, е съвсем проста за ясен контрол - тя не трябва да попада в тялото с готови продукти.   5. Мозъкът. Високият инсулин и болестта на Алцхаймер са най-добрите приятели. Понякога тя се нарича дори „диабет тип 3“. Много хора с когнитивни нарушения имат отлична захар на гладно и дори приличен гликиран хемоглобин, но тяхната инсулинова резистентност цъфти буйно.   За това става въпрос.   Инсулиновата резистентност има две платформи (както при всички проблеми в тялото ни) - генетика и епигенетика.   Обикновено се крием зад генетиката, но епигенетиката е наш личен срам.   Какво направихме, за да гарантираме, че „лошият“ ген се разкрива в цялата му слава. С други думи, глупав начин на живот.   Стрес? Е, добре, ще се побъркам до последно и няма да направя нищо по въпроса. Аз съм жертва.   Липса на активност? И какво, мързелив съм и като цяло съм изморен и болен.   Много захар и кифлички? Е, трябва някак си да се харесате, иначе реалността е толкова сурова.   Сън от 2 до 7 сутринта? Да, но шоуто е толкова готино. Трябва да го наблюдавам.   Стомах? Е, при кого не става - възраст, стрес.   Брой калории? Какво си ти, това е просто кошмар!   Малки порции? Не го ям (любимата ми епопея от читатели и клиенти).   * Да се наядем*.
 Nice&Easy