Вчера в руските медии се появи кратък преразказ на статията на The Economist, но, както обикновено, реших да прочета първоизточника и да направя по-пълна версия за AШ.

„Русия започва да демонстрира своето превъзходство в електронното противодействие

И изглежда, че Западът ще направи малко и дори би могъл да направи, за да помогне на Украйна (Може Западът да не може или няма да направи много, за да помогне на Украйна)

Голяма част от вниманието върху това, от което се нуждае У в продължителната си битка за освобождаване на територията си от нахлуващите руски сили, е съсредоточено върху оборудването: танкове, бойни самолети, ракети, батерии за противовъздушна отбрана, артилерия и огромни количества боеприпаси. Но по-малко обсъждана слабост се крие в електронната война (EW); нещо, към което западните поддръжници досега не са показали голям интерес към разрешаването му.

Русия, според Сет Джоунс от Центъра за стратегически и международни изследвания, мозъчен тръст във Вашингтон, от години поставя „огромен акцент“ върху използването на своя военно-промишлен комплекс за производство и развитие на впечатляваща гама от способности за електронна война, за да се противопостави на НАТО силно мрежови системи. Но U, според нейния главнокомандващ генерал Валерий Залужни, се оказа в началото на войната главно със системи за радиоелектронна борба от съветската епоха. Първоначално това изоставане имаше само ограничено въздействие, но след като се появиха сравнително статични линии на контакт, Русия успя да разположи мощните си способности за електронна война там, където биха могли да имат най-голямо въздействие.

През март У откри, че нейните GPS-насочвани снаряди Excalibur внезапно се отклоняват от целта поради руска намеса. Нещо подобно започна да се случва с управляемите бомби JDAM-er, които Америка доставяше на ВВС, докато ракетите GMLRS с голям обсег, изстреляни от HIMARS, също започнаха да пропускат целите си. В някои райони повечето снаряди GMLRS вече се заблуждават.

Още по-тревожна е нарастващата способност на руските възможности за електронна война да се противопоставят на изобилието от евтини безпилотни летателни апарати (UAV), които Русия използва за всичко - от разузнаване на бойното поле и комуникации до бомбардиране на цели като танкове или командни пунктове.

У е обучила армия от приблизително 10 000 оператори на безпилотни летателни апарати , които сега постоянно си играят на котка и мишка с все по-квалифицираните руски оператори за електронна война. Популярните дронове са евтини, струват малко повече от 1000 долара всеки и се произвеждат в огромни количества. Но загубите от руските системи за електронна война, които или дезактивират системите им за насочване, или заглушават радиокомуникациите им с операторите, на моменти надхвърлят 2000 единици на седмица. Засегнатите дронове се носят безцелно във въздуха, докато батериите им се изтощят и паднат на земята.

Нито защитата от заглушаване, нито изкуственият интелект за полет без директна комуникация с човешки оператор все още са осъществими опции, поне за мини-дронове. Все пак количеството надделява над качеството, но и тук Русия може да има предимство. Небето над бойното поле вече е пълно с руски дронове. Войници на режима изчисляват, че Русия разполага два пъти повече атакуващи дронове,   в района на Бахмут, отколкото могат те.

(The Economist: В електронната война Русия има превъзходство. Но У има много евтини дронове. Но Русия има повече от тях. Джи-с - приблизително Ш))

Нарастващият успех на Русия във войната с дроновете се дължи отчасти на гъстотата на системите за електронна война, които тя успява да разположи, благодарение на години инвестиции. В доклад, публикуван през май от Джак Уотлинг и Ник Рейнолдс от RUSI , мозъчен тръст в Лондон, се казва, че руснаците разполагат една голяма система за електронна война на всеки 10 км по фронтовата линия. Те смятат, че сред многото руски системи за електронна война, тази, монтирана на камиона Rosehip-​Aero (на снимката в тийзъра) е особено смъртоносна за дроновете на У. Системата има обхват от 10 км и може да поеме контрола над дрона, докато едновременно с това получава координати на местоположението, откъдето се пилотира, с точност до един метър за предаване на артилерийска батарея.

Започвайки от много по-ниско ниво на технически и оперативни умения, У се опитва усилено да развие национални способности за електронна война, които да съответстват на руските. Постигнат е известен напредък. Внедрява се национална система "Покров". Той може както да заглушава сателитни навигационни системи като руската Глонасс, така и да ги фалшифицира, заменяйки истинските сигнали с фалшиви, подвеждайки ракетата да мисли, че е на място, където не е.

Pokrov трябва да бъде много ефективен срещу проектираните от Иран боеприпаси Shahed-136, но по-малко срещу крилати ракети, които разчитат повече на системи за съвпадение на терена, които сравняват терена отдолу с библиотека от съхранени изображения, вместо да бъдат напълно ориентирани. Наред с „Покрова” се появяват и така наречените системи „Франкенщайн”, сглобени с типична изобретателност чрез комбиниране на съветски системи с по-модерни технологии.

Но това, което липсва, е помощта от западните съюзници на У, когато става въпрос за борба с Русия в електронната война. Г-н Джоунс казва, че що се отнася до Америка, е малко вероятно да се промени. EW попада в категорията на трансферите на технологии, ограничени от режима за контрол на износа, който е строго контролиран от Държавния департамент.

Нико Ланге, експерт по Мюнхенската конференция по сигурността, е също толкова песимистично настроен. Първо, той подозира, че възможностите на НАТО може да не са толкова високи, колкото тези на Русия. (Забравяйки за секунда, експертът казва, че НАТО вероятно не „не иска“, а не може, но тогава той идва на себе си - бел. Ш.) По-лошо, когато става дума за най-новите системи, той смята, че има и известно нежелание, особено от страна на американците, да покажат на Русия своите възможности, тъй като полезна информация, като използваните честоти и методи за превключване на канали, най-вероятно ще бъде прехвърлена на китайците.

Автор - счетоводител

Източник