Един от най-важните признаци, чрез който се определя съвкупната  принадлежност на човек  към неговия расов и биологичен кръг  е цветът на очите. В легендите и народните приказки на всички народи на Земята от древни времена, може да се проследи степента на важност на цвета на очите, при идентификация на принципа „свой - чужд“. Значително проучване на този най-важен антропологичен параметър обаче започва едва в края на 19 век. Густав Фрич (1839–1891) е един от първите, които посочиха расовите различия в ретината, а Ойген Фишер (1874–1967) открива съответствие пигментни клетки в лигавицата на животните и „низшите” раси на човечеството .   Накрая, Макс Волфганг Хаушилд (1883–1924) потвърди съществуването на три различни вида пигментни клетки в ириса на черната, жълтата и бялата раса, което се отрази в интерпретацията на културните различия. Основен руски антрополог П. А. Минаков в своята статия „Значението на антропологията в медицината“ (Руски журнал по антропология. № 1, 1902 г.) посочи: „Много народи не различават някои цветове от спектъра. Така например, арабите използват думите: черно, зелено и кафяво, като синоними. Корейците не правят разлика между зелено и синьо, наричайки тези цветове с една дума „Pehurada“. Племето бонго в Централна Африка също използва една дума за черно, синьо и зелено - Kamakulutsch. В това племе цветовата скала се състои от три цвята: черно, червено и бяло.   Расови разлики в структурата на очите (Carleton S. Coon)   Трябва да се отбележи, че с тези характеристики много диваци се характеризират с необичайна зрителна острота и слух, което позволява на дивака да разграничава подробно много далечни предмети и да чува отчетливо най-слабия шум, напълно недостъпен за ухото на европееца; обаче хармоничните комбинации от звуци, цветове и тонове едва ли са достъпни за дивака. “ Вл. Авдеев