Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.03 18:52 - Резкица / българска руноподобна писменост / и Брахми / ведическа писменост /
Автор: radostinalassa Категория: История   
Прочетен: 309 Коментари: 1 Гласове:
-1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Два са основните изводи на Е. Димитрова и Д. Димитров, особено важни за нашето изследване. Първо, че между Глаголицата и българската руноподобна писменост от една страна — и брахми, от друга, е налице несъмнена връзка — резултат на общ произход; и второ, че е налице неподозирана връзка на българската руноподобна писменост (резкица) с финикийската, гръцката и латинската азбуки.

Първият извод е важен за нас поради това, че внася определена яснота относно произхода на българската руническа писменост, която нарекохме с името резкица. Току-що установихме връзките й с писмената система, съществувала някога в далечния полуостров Индостан, и по-точно с писмеността брахми.

Смята се, че тя е възникнала не по-рано от VIII–VII в. пр.Хр., защото най-ранните текстове, писани на брахми, са от IV–III в. пр.Хр. Наименованието е подобно на кастата на жреците брахмани, авторите на едноименните ведически трактати, свързва се с върховния бог Брахма. Брахми е свещена писменост, пригодена специално за привилегирования санскрит и неслучайно ведическата литература е била писана именно на нея. По-важното е, че липсва яснота по отношение произхода на писмеността и едни изследователи я свързват с протоиндийската писменост от времето на културата Харапа, а други смятат, че е внесена отвън, като предполагат, че е произлязла било от гръцката, било от семитската и по-специално — от арамейската азбука. Изследването на Е. Димитрова и Д. Димитров изключва тази възможност. Наред с това брахми не е чисто азбучно писмо. Първата хипотеза не може да бъде приета за по-достоверна и поради това, че протоиндийското писмо е идеографско или идеографско-слогово, докато брахми е азбучно или силабическо-слогово писмо.

Точно това обстоятелство е особено интересно за нас поради въпроса, който то повдига около характера и на старата българска руноподобна писменост. В подкрепа на тези наши съмнения свидетелства и големият брой на знаците — 132, според П. Добрев. Това говори, че българската руноподобна писменост вероятно също не е била чисто азбучна, за каквато се приема, а силабическа или азбучно-слогова, подобно на брахми. Съмнения изказва и П. Голийски. Той определя българското руноподобно писмо като идеографско. По наше мнение то не би могло да е чисто идеографско, а идеограмите по-скоро ориентират за неговия слогов характер. Но то не е и чисто слогово писмо, тъй като сред знаците му има и не малко звукознаци, включително и букви. Всичко това хвърля нов и може би по-достоверен поглед върху природата нашата резкица.[132]

Казаното за връзката на българската руноподобна писменост с писмеността брахми намира потвърждение и в китайските източници и по-специално в „История на Трите царства“, писана в средата на III в. пр.Хр.[133] Тук се съобщава, че в древното царство Фунам (на територията на днешна Камбоджа) е имало книги, архив и писменост, наподобяваща тази на хуните. Ще поясним, че става дума за писмеността брахми, която е била в употреба в Индокитай и е станала основа на голяма част от съвременните местни писмености. За нас съобщението е интересно с това, че определя брахми като писмо, наподобяващо хунското. Разбираме две важни неща: първо, че хуните през III в. пр.Хр. са притежавали писменост. И второ, че тази писменост е била близка или идентична с брахми. Хилядолетие по-късно писменост, наподобяваща брахми, откриваме и сред друг родеещ се с дедите ни народ — тохарите от областта на Фергана. Грамотата, която владетелят им изпратил до Китай в средата на VII в. наподобява санскритската словесност, т.е. писмото брахми.[134] Така вече разполагаме с два примера за набелязаното сходство между брахми и българската руноподобна писменост, което не е за пренебрегване.

На това място следва да си припомним и за труднообяснимите паралели между руноподобните писмености на кимери, маркомани, готи и българи, за които пише П. Добрев, обединявайки ги в един общ „блок“.

Родството на нашата резкица с брахми хвърля нова светлина и върху казаното за кашанската азбука на дедите ни в Средна Азия, за което пише сборникът „Джагфар тарихи“. Същото важи и за открития каменен надпис при разкопките на Суркхотал с руноподобни знаци на стария бактрийски език.

Още по-дълбока перспектива предлага една друга линия в изследването, свързана с писмеността брахми. Известно е, че от нея е произлязло и писмото нагари, което стои в основата на съвременното деванагари. За последното се твърди, че води корените си от азбуката йакши, която йакшите-хиксоси отнасят със себе си в Египет. За да произлиза обаче девенагари едновременно и от брахми, и от далеч по-древното йакши, то единствената възможност е да допуснем, че брахми също води началото си от писмеността йакши. Досега подобна идея не е обсъждана. Предвид липсата на яснота относно произхода на свещената азбука на ариите, хипотезата ни заслужава внимание. И тя намира развитието си в една неочаквана от нас посока, подсказана от „Махабхарата“.

По-горе говорихме за балхиките-пишачи от Индия и за тяхната писменост ПАЙШАЧИ, произлязла заедно с деванагари, а следователно и с брахми от писмото на митологизираните йакши. Ако потърсим обяснението за странното име и на народа, и на неговата писменост, българският език може би няма да ни подведе, както и в други подобни случаи. Писачи или писари наричаме хората, които пишат. В този смисъл допускаме, че името си народът би могъл да води от това, че за времето си се е отличавал от голямата част останали народи по това, че е бил писмен народ и дори е притежавал собствена писменост. Да не забравяме, че потомци на пишачите са именно бахликите-балхики, в чието лице разпознаваме далечните ни деди в Аратта (Пенджаб) и Тарим. Затова допускането ни има своята логика.

Приемаме, че балхиките-пишачи са наречени с това име, защото са писмен народ. Още по-интересна става ситуацията, като включим известното ни за езика кириали. Да си припомним, че го свързахме с името на нашата Кирилица и с руноподобното писмо кертар или кирт у келтите, писането с кертек-черти върху папируси-чарти, а днес върху хартия. Да си припомним, че точно в Индия наричат царския писар Равикирти (от „рави“ — цар и „кирти“ — писар) и това недвусмислено говори, че езикът „кириали“ би следвало да е писмен. В този смисъл кириали би означавало същото, каквото означава и пайсачи. И че тази писменост е писана с помощта на черти, т.е. на руноподобни знаци. Ако към казаното допълним и обстоятелството, че кириали ползват в Пенджаб не други, а народът балхара, то всички неясноти като че ли изчезват. Защото и езикът кириали, и писмеността пайсачи са свързани все с българите в Пенджаб (т.е. с един и същи народ, на едно и също място в Индия). Названията им свидетелства все за едно и също нещо — става дума за народ, респективно език, които са свързани с писмеността. С други думи, ние допускаме, че в двете съобщения: на „Махабхарата“ — за пишачите-бахлики и на Ал-Масуди — за езика кириали, става дума за едно и също нещо и за един народ. Единственото различие се оказва времето на съобщенията. Първото отразява събития от втората половина на II хил. пр.Хр., а второто — от X в., т.е. след повече от две хилядолетия.

И така, корените на българската руноподобна писменост, на нашата резкица водят не към гръцкото и финикийското писма, а към древните писмености на Изтока. Тя е сходна и сродна с писмото брахми и косвено потвърждава казаното за неизвестното ни кашанско писмо. Корените й достигат до писмата пайшачи и йакши. А йакши е най-старото азбучно писмо, което днес науката познава. Само по този начин можем да обясним наблюдаваната възможност за някаква съгласуваност на българското руноподобно писмо с гръцката и финикийската азбуки. И да си изясним самото възникване на протосемитското силабическо писмо, както и на първата призната азбучна система — финикийската. Това изяснява и загадката със странните знаци в гръцката архаическа азбука, които липсват във финикийската, докато се срещат в нашата резкица. Хвърля се светлина върху неведомите връзки в писменостите на кимери, маркомани и готи с българското руноподобно писмо. Обясняват се причините за появата на отделни китайски йероглифи в българската писменост и пренасянето им в други, повлияни от нашата резкица писма. Неслучайно Т. Турчанинов приема руноподобното писмо, открито в Южна Украйна и Прикавказието за първооснова и родоначалник и на арамейското, и на финикийското писма. Добре че не е знаел, че по-късно то ще бъде разпознато като българско.
Светлозар Попов



Тагове:   връзки,   резкица,   брахми,


Гласувай:
1
2



1. radostinalassa - По данни на ДНК - генеалогията...
31.03 21:06
българите , Р1а1 оттук са стигнали Индия. Тези изследвания имат математична точност и са много скъпи. Там са въвели кастите, защого смесването е имало печални резултати.Има огромна близост между санскрит, български и руски език.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: radostinalassa
Категория: Технологии
Прочетен: 4229189
Постинги: 6094
Коментари: 10364
Гласове: 3774
Календар
«  Ноември, 2020  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30
Блогрол
1. Децата на дявола - нехора, сатанисти, педофили
2. Телегонията не съществува при бялата раса
3. Болкотерапия чрез молитвената поза. Лекува епилепсия, рак и пр. болести чрез активиране на защитните ни механизми.
4. Страшните истини - духовни, ДНК, синя кръв - евреи, араби, индуси, китайци.
5. Основното генетично различие между трите раси са пръстовите отпечатъци
6. Заземяването лекува възпалителните процеси
7. Мусорна ДНК. Холограма на плода. Педента на ДНК.УЗИ.
8. Вл. Манягин - русите са един народ, с общи предци: хети, пеласги, траки, венети, венеди
9. Душата, нейната генетика, потомците ни.
10. Връзката между българи и шумери
11. Реинкарнацията и генетиката
12. Чистотел - естествена химиотерапия
13. Горчивата истина е , че нас ни ядат наживо гъби
14. Раждането на тракийската азбука
15. ФРС и мошеничеството й
16. Киевска Русия е древната България
17. На земята живеят четири вида човек
18. ГЕНЕТИЧНИЯТ АНАЛИЗ В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА ЗА ЕТНИЧЕСКИЯ ПРОИЗХОД НА ДРЕВНИТЕ И НАСТОЯЩИ БЪЛГАРИ
19. Геополитиката днес - Красимир Иванджийски
20. България живее 3.5 пъти по - зле от 1988 година
21. США - страната принтер на доларови хартийки
22. Чия колония сме - Канада, США, Германия, Австралия.
23. Американските бомби с обеднен уран
24. Лицензиран расолог - Вл. Авдеев
25. Списанието на Ротшилд реабилитира расите
26. Енергоновата система на кръвта
27. Руският език не е руски, а български
28. Подслушват ли телефона ви?
29. Как се лекуват зъби?
30. Българският език - езикът на първите хора!