През 1974 г., както се казва, обикновен български багер, копаещ изкоп за кабел на 4 км от центъра на Варна, закача с кофата няколко златни артефакта и фрагменти от керамика.  Пристигналите на мястото на находката служители на варненския археологически музей бързо започнаха работа, която изведнъж за всички се проточи десетилетия наред.   Варна е третият по население град в България, пристанище и курорт на черноморското крайбрежие на България, близо до границата с Румъния. Оказа се, че багерът е открил почти най-големия некропол от медната епоха (IV-III хилядолетие пр. н.е.) в Европа: около 7500 кв. метра, което е приблизително 2/3 от общата му площ. В изследваната територия са идентифицирани 294 погребения, в които са открити над 3000 златни предмета с общо тегло 6 кг, както и много предмети от мед, глина, силиций и обсидиан.     Златни предмети от погребение No 4 (общо 348 златни предмета с общо тегло 1554,7 g. Експертите смятат, че некрополът може да бъде датиран от 4600 - 4200 г. пр. Н. Е. И е бил използван около 200 години. Тази датировка поставя находките във Варна наравно с находките в Древен Египет и Древна Месопотамия, а златните артефакти са най-старите намерени в Европа (трябва да се отбележи, че погребенията във Варна са с две хиляди години по-стари от първата пирамида на Древна Египет).   Но най-фрапиращите бяха няколко от най-богатите погребения, които бяха наречени „царски“ - те дадоха лъвския дял от всички бижута, богата храна за изследвания и основания да се декларира съществуването на отделна култура през този период, т.нар. . "култура на Варна".  





Погребение No 36: царски кенотаф. Както се оказа, не всички погребения съдържат скелети, някои бяха т.нар. кенотафи или символни гробове, които са направени, ако по някаква причина тялото не е било запазено. Такъв кенотаф беше гробница No 36, която е много богата на артефакти, но без скелет. Любопитно е, че артефактите са били и символични: ковашки инструменти „играчки“, фигурки на животни, сърп и скиптър. Всичко е направено от злато.   Експертите обаче смятат, че  тяло е можело и да няма, подчертавайки, че то може да бъде символично погребение на символичен цар. Този обичай, „назначаването“ на царя за определен период се практикува, например, сред траките - царят им „изчезва“ на всеки 4 години. След определен период от време кралят се отказа от правомощията си и беше заменен от друг.    




Артефакти на кенотафите. Погребение No 43: Цар, жрец? Каква е разликата... Именно то стана най-богатото както по отношение на артефакти и наука, така и по отношение на количеството злато и бижута. Само от един златен предмет е извлечено 1003 единици с общо тегло 1524,3 g.   Съдейки по лукса, погребаният е имал изключително висок социален статус и затова е бил наричан от археолозите „цар“ или „жрец“.   В дясната си ръка държеше богато украсен чекан със златна дръжка. Освен това той имаше две поразителни части - от халцедон и от медна сплав. Вляво в краката имаше голям лък (около 1,2 м), от който останаха само златните плочи. Отляво беше поставен месингов прът. Три брадви (две медни и камък), нож и стилет или шило лежаха до кръста и бедрата. Дрехите и шапката на царя бяха богато украсени в скитската традиция - златни плакети. На корема му имаше златна чиния, на ръцете му имаше три масивни златни гривни, а на врата му - златни огърлици и мъниста.   Специално внимание на археолозите беше привлечено от златния фалос, който, очевидно, собственикът носеше приживе. Експертите смятат, че този артефакт е свързан с религиозни обреди.    



„Царят“ или „жрец“ от погребение No 43. Силно волево лице, високо чело. Антропологичните проучвания показват, че е погребан едър, физически развит, силен, атлетичен мъж с ръст 170 - 175 см на 45 - 50 години. Височината и възрастта на мъжа прави силно впечатление на фона на факта, че всички останали дават средна възраст около 28 години и ръст 160 см за мъжете и 148 см за жените.   Реконструкторите са пресъздали външния му вид. За любителите на хаплогрупите: Y-хромозомни хаплогрупи R1, G2, G2a2b2b се отличават сред представители на „варненската култура“.    



Реконструкция на външния вид на „царя“ или „жрец“. Погребението е проверено за възраст два пъти - през 70-те години на XX век и през 2006 година. И двата пъти анализът дава 4690 - 4330 г. пр. Н. Е., Което прави това погребение най-старото „златно“ погребение в Европа.   Вместо заключение: търговци на мед?  
Резултати за превод Една от хипотезите, обясняващи съществуването на толкова богато общество, предполага, че то е възникнало поради достъп до много популярна по това време стока - мед: недалеч от Варна е имало древни мини, в които се е добивала руда. Според експерти културата на Варна монополизира търговията и е успяла да „събере” впечатляващо състояние, като същевременно се превръща в най-силно развития регион на Европа през 5-то хилядолетие пр. Н. Е. Можете да прочетете за незаграбената гробница на царя на Тракия тук.
Историческое оружиеведение

Освен това виждам не друго, а бойна лодковидна брадва.
Ще рече.....северняците са слезли тук 1700 години по-рано, отколкото се предполага?!

северняците?

или техни близки роднини.
Виждаш това, което наричат "Чукът на Тор".
Не съм сигурен край Варна да е имало златоносни находища.
Най-големите находища на обсидиан са в Исландия, Италия и Япония.
По-късно ще погледна керамиката, интересна е.

Те се изнасят за Канада срещу смешен % доходи.
Один е висял 9 дни на дърво и е побучил руните от Боговете. За какъв тюркски език все бълнуваш? И не си показал тюркски надписи.

кой да чете :)? То писането не е като четенето я, оно е трудна работа.

Защо не са известни?

публиката. Не е патриотично и възпитателно, значи.

"Прабългарското руническо писмо е разпространено изключително в места, които са влизали в състава на Първата българска държава. Най-много такива надписи има в скалния манастирски комплекс в днешното с. Басараб, в Северна Добруджа – повече от 60 броя. От територията на днешна Черна гора – издълбани върху каменен блок в Шудиково, в руините на крепостта „Слон“ в Карпатите, върху фрагменти от глинени съдове и керемиди в Плиска, върху съдовете от златното съкровище от Над Сент Миклош и пр".

Никъде не сме мърдали, нали така?
“Ето какво по въпроса намираме в Манасиевата хроника: „При император Анастасий (491-518 г.) наченаха българите да завземат тази земя, като преминаха от Бдин (Видин) и първом почнаха да завземат Долната земя Охридска, а след това цялата тази земя (България). От преселението на българите досега има 870 години.“

Мързи ме да ровя за снимка. Някъде имам, ама днес водих труден диалог в блога.
Ти поне се опитваш да разбереш какво пиша, други с претенции не си правят труда дори да допуснат, че може и да съм прав.
Изморително е.
Лека нощ :).

Живеели са българи и славяни.
Аз питах за тюркски надписи, а не за нашите руни.Не съм чувала за тюркски надписи у нас. Тюрките не са имали време да пишат по нашите земи, преди да ги издухаме. Нали така?