В древни времена, в китайската провинция Шанси, в окръг Юнчън, имало един човек който бил майстор в правенето на вино – казвал се Ду Шаокан. Той често съхранявал остатъчната утайка от производството на вино за да пои с нея конете. Един път, Ду Шаокан налял винена утайка в една голяма стомна, добавил малко вода, затворил капака и я приготвил за по-късно използване. Тъй като скоро наближавала новата година и имало много неща за вършене, Ду Шаокан просто забравил за стомната с утайката.

Минало се малко повече от половин месец и един ден той сънувал сън. В него, един стар провидец му поискал подправка. Ду Шаокан му отговорил: „Извинявам се, ама нямам подправки!“ Тогава старият пророк му посочил стомната и попитал: „А това не е ли подправка? От утре вече може да се използва, тъй като утайката е престояла (била е консервирана) в стомната повече от 20 дена!“

Ду Шаокан си помислил че това бил един много странен сън и затова още на следващия ден, привечер, отворил капака. В момента в който го направил, на секундата го ударила една възкисела миризма в носа! Всички в къщата дружно възкликнали: „Ех, че кисело! Не го щем това – бързо го изхвърли!“ Ду Шаокан вкусил от жълтеникавата вода – била киселичка, но приятна на вкус. В новогодишната нощ, докато цялото семейство ядяло пелмени, Ду Шаокан раздал на всеки по малко от тази жълтеникава вода и ги помолил да опитат. Докато яли, всеки казвал: „Вкусът наистина си го бива!“

И така жълтеникавата вода се превърнала в подправка. Но какво име да й се даде? Тогава Ду Шаокан си спомнил какво му казал старият провидец в съня – той използвал йероглифите „二十一日酉“ (консервирано за 21 дена) и така, от тези йероглифи се образувал йероглифът „醋“ (оцет).

И до ден днешен, оцетът за китайците е задължителна подправка в кухнята. А китайската провинция Шанси се превърнала в най-известното родно място на оцета.http://mychinesenow.com/