Нова ли е идеята за „аборт“ дори на здрави бебета СЛЕД тяхното раждане? Не е, както става ясно от тази приумица на „биоетиката“ (както днес се нарича черната евгеника, обличайки се в самомнителен „морал“), коментирана за пръв път в блога отпреди 10 години. Сега, когато мракобесните режими дори не се крият зад маски, вече чуваме и ще чуваме все по-често за такива инициативи – ИС

Статия, публикувана в „Журнал за медицинска етика“ (Journal of Medical Ethics), развива тезата, че правото на аборт трябва да се приложи и за убиването на новородени бебета. Убиването на бебета трябвало да бъде разрешено, дори и новороденото да е в отлично здраве – пореден шокиращ пример за това, как медицината е доминирана от евгенистки светоглед.

Статията е на Алберто Джубилини от Университета Монаш в Мелбърн и на Франческа Минерва от Центъра за практична философия и обществена етика към Мелбърнския университет. Авторите смятат, че „ембрионите и новородените нямат етичен статут на завършени личности“. Те твърдят, че щом абортът е позволен дори когато няма здравословен проблем с ембриона, „убийството на новородено трябва да е разрешено във всички случаи, в които и абортът е разрешен – включително и в случаи, при които новороденото е напълно здраво“.

„Фактът, че ембрионът и бебето са потенциални личности, е без значение в морално отношение“, казват авторите, като твърдят, че осиновяването не е основателен насрещен довод.

Те изтъкват като свои аргументи, че биологичните родители могат да бъдат икономически и психически натоварени от процеса, както и че биологичната майка може да „живее в психичен стрес“. Как майката няма да получи „психичен стрес“ от убийството на бебето ѝ – не е обяснено.

Авторите пишат:

„Това, че някой е човек, не му дава автоматично право на живот. Всъщност много човешки същества не се смятат за субекти с право на живот: някои ембриони при изследванията на стволови клетки; ембрионите в случаите на (разрешен) аборт; престъпници, осъдени на смърт.“

Детеубийството води началото си от древните варварски времена, но още се среща в много места по света. Включително Китай, където политиката за едно дете, заедно със социалния натиск за раждането на момчета, причинява огромен дисбаланс в населението. Проучвания показват, че 40 милиона момичета са „изчезнали“ вследствие на аборти и детеубийство. В Индия, поради същата причина, жените са с 50 милиона по-малко. А в Пакистан над 1000 бебета годишно са жертви на детеубийство, което рядко е наказвано.

Матю Арчболд от Националния католически регистър обяснява как легализацията на детеубийството – убиването на бебета, е логичен завършек на аргумента, че ембрионът не е човешко същество и не заслужава да живее:

„В момента, когато си позволим да сме арбитри на това, кой е човек и кой – не, неизбежно идва страшният край. Когато кажеш, че не всеки живот е свещен, вече си подписал смъртната присъда на всичко човешко.“

Изтъкнатият биоетик Уесли Смит отбелязва, че дебатът за „правото на (смърт чрез) дехидратация на хора в трайно безсъзнание“, който достигна кулминацията си със случая на Тери Скиаво, е започнал със статии в биоетични и медицински журнали:

„Иначе казано, твърде често биоетиката не е никаква етика. Навремето римляните изоставяли хилавите бебета по хълмовете. Тези автори може би искат да ни върнат обратно във времената на тези безумни ценности, но с разликата, че сега биха настоявали за по-бърза смърт.“

* * *

Автор за InfoWars: Пол Джоузеф Уотсън

Превод за „От Извора“: Григор Самуилов

Източник: „Аборт след раждането: Трябва ли да живеят бебетата?“ (After-birth abortion: why should the baby live?)

* * *